Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 24

— Бордът проучи с интерес молбата ви, мисис Клифтън — започна председателят. — И ако нямате нищо против, бихме искали да ви зададем няколко въпроса.

— Разбира се — отвърна Ема, като се мъчеше да се отпусне.

— Откога обмисляте да осиновите дете, мисис Клифтън?

— Откакто разбрах, че не мога да родя второ — отвърна Ема, без да се впуска в подробности.

Двамата мъже се усмихнаха съчувствено, но мис Брейтуейт остана с безизразна физиономия.

— В молбата си заявявате — продължи председателят, като направи справка с документите, — че предпочитате да осиновите момиче на възраст около пет или шест години. Има ли някаква конкретна причина за това?

— Да — отвърна Ема. — Синът ми Себастиан е единствено дете и със съпруга ми смятаме, че би било добре за него да израсне с дете, което не е имало всички преимущества и удобства, с които е разполагал той от раждането си. — Надяваше се отговорът й да не е прозвучал като заучен и можеше да се закълне, че председателят сложи чавка някъде.

— Можем ли да приемем от отговора ви — продължи той, — че нямате финансови притеснения, които биха ви затруднили да отгледате второ дете?

— Не, абсолютно никакви. Двамата със съпруга ми сме добре осигурени. — Ема видя, че това доведе до втора чавка.

— И един последен въпрос — каза председателят. — В молбата си заявявате, че бихте взели дете от всякакво религиозно изповедание. Мога ли да ви попитам дали изповядвате някаква религия?

— Подобно на доктор Барнардо, аз съм християнка — каза Ема. — Съпругът ми беше стипендиант от хора на „Сейнт Мери Редклиф“. — Погледна председателя в очите и добави: — Преди да продължи в Бристолската гимназия, където стана старши хорист. Аз самата учих в „Ред Мейдс“, преди да спечеля стипендия в Оксфорд.

Председателят докосна вратовръзката си и Ема вече си мислеше, че нещата едва ли могат да се развият по по-добър начин, когато мис Брейтуейт почука с молива си по масата и председателят й кимна.

— Споменахте съпруга си, мисис Клифтън. Мога ли да попитам защо днес той не е с вас?

— В момента е на турне в Съединените щати. Ще се върне след около две седмици.

— Често ли отсъства?

— Не. Всъщност много рядко. Съпругът ми е писател, така че през повечето време е у дома.

— Но все пак от време на време сигурно ходи в библиотеката — предположи мис Брейтуейт с нещо, което би могло да мине и за усмивка.

— Не, имаме си собствена библиотека — отвърна Ема и моментално съжали за думите си.

— А вие работите ли? — попита мис Брейтуейт. Въпросът й прозвуча едва ли не като обвинение.

— Не. Помагам на съпруга си. Смятам, че ролята на съпруга и майка е отговорна работа. — Хари я беше посъветвал да каже това, макар много добре да знаеше, че Ема не вярва на подобни твърдения. Тя пък вярваше в тях още по-малко след срещата си със Сайръс Фелдман.