Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 19

— Преди да говорим за турнето, искам да науча всичко, което сте правили двамата с Ема, след като тя си тръгна от Ню Йорк — каза Гинзбърг. — Как спечелихте Сребърна звезда? Ема има ли работа? Как реагира Себастиан, когато за първи път видя баща си? И…

— Ема пък настоя да не се връщам в Англия, без да съм разбрал какво става със Сефтън Джелкс.

— Какво ще кажете първо да поръчаме? Изобщо не искам да мисля за Сефтън Джелкс на празен стомах.

— Може и да не хващам влака за Вашингтон, но се боя, че довечера ще трябва да се върна в Лондон, мис Барингтън — каза професор Фелдман, след като подписа последната книга. — Утре в десет ще говоря пред Лондонската школа по икономика, така че ще мога да ви отделя само няколко минути.

Ема се опита да скрие разочарованието си.

— Освен ако… — продължи Фелдман.

— Освен ако?

— Освен ако не желаете да пътувате с мен до Лондон. В този случай ще бъда изцяло ваш най-малко за два часа.

Ема се поколеба.

— Ще трябва да се обадя по телефона.

След двайсет минути седеше в първокласно купе срещу професор Фелдман. Първият въпрос беше зададен от него.

— Е, мис Барингтън, семейството ви още ли притежава транспортната фирма, която носи същото видно име?

— Да, майка ми държи двайсет и два процента в нея.

— Това би трябвало да осигурява на семейството повече от достатъчно контрол, а именно това е от значение за всяка организация. Стига някой друг да не вземе повече от двайсет и два процента.

— Брат ми Джайлс не се интересува особено от делата на компанията. Той е член на Парламента и дори не присъства на годишните срещи на директорите. Аз обаче го правя, професоре, точно затова исках да говоря с вас.

— Моля, наричайте ме Сайръс. Вече съм на възраст, на която не искам красиви млади жени да ми напомнят колко съм остарял.

Грейс беше права за едно, помисли си Ема и реши да се възползва. Отвърна на усмивката му и попита:

— Пред какви проблеми според вас ще се изправи корабостроителната индустрия през следващото десетилетие? Нашият нов председател сър Уилям Травърс…

— Първокласен човек. „Кюнард“ постъпиха глупаво, като си позволиха да се лишат от такъв талант — прекъсна я Фелдман.

— Сър Уилям обмисля дали да не добавим нов пътнически лайнер към флота си.

— Пълна лудост! — възкликна Фелдман, тупна с юмрук седалката до себе си и преди Ема да успее да попита защо, добави: — Освен ако нямате излишни пари, от които искате да се отървете, или има някакви данъчни облекчения, за които никой не ми е споменавал.

— Нито едното, нито другото, доколкото знам — каза Ема.

— В такъв случай е време да погледнете фактите. Самолетът е на път да превърне пътническите кораби в плаващи динозаври. Защо му е на един разумен човек да прекосява пет дни Атлантическия океан, когато може да измине същото разстояние по въздуха само за осемнайсет часа?

— Защото е по-спокойно? Или защото се бои от летенето. Или защото ще пристигне в по-добра форма? — предположи Ема, спомняйки си думите на сър Уилям на годишната среща.