Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 153

— Не, тялото беше в такова състояние, че не можеше да се идентифицира. Но един колега от Скотланд Ярд, с когото работих навремето по един случай, ми каза, че сър Хюго живеел с някаква жена в Лондон в продължение на повече от година и че тя родила дъщеря малко след като той се върнал в Бристол.

— Става дума за детето, открито в кабинета на Барингтън ли?

— Същото — отвърна Блейкмор.

— И къде е то сега?

— Нямам представа.

— Можете ли поне да ми кажете името на жената, с която е живял Барингтън?

— Не, нямам право — отвърна Блейкмор и угаси цигарата си в препълнения пепелник. — Не е тайна обаче, че сър Хюго е използвал услугите на частен детектив, който в момента е безработен и може би ще е склонен да говори срещу скромно възнаграждение.

— Накуцващият мъж — рече Хари.

— Роджър Мичъл, адски добър полицай, докато не го освободиха като инвалид.

— Има обаче един въпрос, на който Мичъл няма да може да отговори, а предполагам, че вие ще можете. Казахте, че ножът за писма е прекъснал артерията. Това вероятно означава, че е имало много кръв?

— Наистина имаше — отвърна главният инспектор. — Когато пристигнах, сър Хюго лежеше в локва кръв.

— Имате ли представа какво е станало с костюма, който е носел сър Хюго в момента на смъртта си? Или с килима?

— Не, сър. След като случаят се приключи, всички лични вещи на покойния се връщат на най-близките му роднини. Колкото до килима, той си беше в кабинета, когато приключих с разследването.

— Много ми помогнахте, главен инспектор. Изключително съм ви благодарен.

— За мен бе удоволствие, сър Хари. — Блейкмор стана и изпрати Хари до вратата. — Позволете да споделя, че „Дневникът на един осъден“ ми хареса много и макар обикновено да не обръщам внимание на слухове, прочетох, че може би пишете детективски роман. След днешния разговор очаквам с нетърпение да го прочета.

— Какво ще кажете да ви пратя чернова, за да споделите с мен мнението си на професионалист?

— В миналото, сър Хари, вашето семейство не се интересуваше особено от професионалното ми мнение.

— Позволете да ви уверя, че мистър Клифтън определено се интересува — отвърна Хари.

След като излезе от полицейското управление, Хари отиде до Имението, за да разкаже новината на Ема. Тя го изслуша внимателно и когато той приключи, го изненада с първия си въпрос.

— Инспектор Блейкмор каза ли ти какво е станало с момиченцето?

— Не, това като че ли не го интересуваше особено. Но пък защо да го интересува?

— Защото тя може да е Барингтън и съответно моя сестра!

— Ама че глупаво от моя страна — промълви Хари и я прегърна. — Изобщо не ми мина през ума.

— Защо да ти минава? — попита Ема. — Ти самият си имаш предостатъчно грижи. Защо като начало не се обадиш на дядо ми и не го попиташ дали знае какво е станало с килима? Остави тревогите за момиченцето на мен.

— Аз съм голям късметлия, да знаеш — рече Хари и я пусна с неохота.

— Хайде, действай — подкани го Ема.

Но когато Хари се обади на лорд Харви, той каза: