Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 154

— Килимът ли? Смених го няколко дни след като полицията приключи с разследването.

— И къде е сега? — попита Хари.

— Лично го хвърлих в пещите на корабостроителницата и го гледах как изгаря, докато не стана на пепел — отвърна лорд Харви.

На Хари му идеше да изругае, но се въздържа.

Когато седнаха да обядват, попита мисис Барингтън дали знае какво се е случило с дрехите на сър Хюго. Елизабет му отговори, че е заръчала на полицията да се отърве от тях както намери за добре.

След обяда Хари се върна в Барингтън Хол и се обади в местното полицейско управление. Попита дежурния сержант дали може да си спомни какво се е случило с дрехите на сър Хюго Барингтън след приключването на разследването.

— Всичко трябва да е записано в дневника, сър Хари. Ако ми дадете секунда, ще проверя.

Секундите се оказаха повечко, но накрая сержантът отново се обади.

— Как само лети времето — рече той. — Забравих колко отдавна бе този случай. Успях да намеря детайлите, които ви интересуват.

Хари затаи дъх.

— Изхвърлили сме ризата, бельото и чорапите, но сме предали едно сиво палто, една кафява филцова шапка, един тъмнозелен костюм от туид и чифт кафяви кожени спортни обувки на мис Пенхалигън, която раздава всички непоискани вещи от името на Армията на спасението. Тя не е от лесните — добави сержантът, без да се впуска в подробности.

На табелката на тезгяха пишеше „Мис Пенхалигън“.

— Това е изключително непорядъчно, сър Хари — заяви жената зад тезгяха. — Изключително непорядъчно.

Хари се радваше, че бе взел Ема със себе си.

— Но може да се окаже невероятно важно за двама ни — каза той и хвана Ема за ръка.

— Не се съмнявам в това, сър Хари, но въпреки всичко е изключително непорядъчно. Не мога да си представя какво ще си помисли началникът ми.

Хари пък не можеше да си представи, че мис Пенхалигън си има началник. Тя им обърна гръб и започна да изучава подредената редица класьори на лавицата, по която не се допускаше да падне нито прашинка. Накрая извади един класьор с надпис 1943 и го постави на тезгяха. Отвори го и прелисти няколко страници, преди да открие онова, което търсеше.

— Като че ли никой не е поискал кафявата филцова шапка. Всъщност тук пише, че тя все още е в склада. Палтото е било дадено на някой си мистър Стивънсън, костюмът е попаднал у лице, известно като Стария Джоуи, а кафявите обувки — у мистър Уотсън.

— Имате ли представа къде бихме могли да открием тези джентълмени? — попита Ема.

— Рядко могат да се открият поотделно — отвърна мис Пенхалигън. — През лятото никога не се отдалечават много от общинския парк, а през зимата ги настаняваме в нашия приют. Сигурна съм, че по това време на годината ще ги откриете в парка.

— Благодаря, мис Пенхалигън — каза Хари и я дари с топла усмивка. — Изключително много ни помогнахте.

Мис Пенхалигън грейна.

— За мен бе удоволствие, сър Хари.

— Може пък в крайна сметка да свикна с обръщението „сър Хари“ — каза той на Ема, докато излизаха от сградата.

— Не и ако още храниш надежди да се ожениш за мен — отвърна тя. — Защото аз нямам желание да бъда лейди Барингтън.