Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 151

— В такъв случай ще обжалвам решението на Правната комисия и ясно ще заявя, че желая да се откажа от титлата — твърдо заяви Хари.

— Иронията е в това, че не можеш — рече Джайлс. — Единствено аз мога да обжалвам решението, но нямам намерение да го правя, освен ако не получа благословията ти.

— Разбира се, че имаш благословията ми — каза Хари. — Но се сещам и за едно много по-лесно решение.

Всички го погледнаха.

— Мога просто да се самоубия.

— Не става — отсече Ема и седна на леглото до него. — Вече опита на два пъти и виж докъде стигна.

44.

Ема нахълта в библиотеката с писмо в ръка. Тъй като рядко прекъсваше Хари, докато пишеше, той разбра, че трябва да е нещо важно, и остави писалката си.

— Съжалявам, скъпи — каза тя, докато сядаше, — но се появи нещо важно и дойдох да го споделя с теб.

Хари се усмихна на жената, която обожаваше. Представата й за важно можеше да варира от това, че Себ е полял котката с вода, до „обаждат се от кабинета на председателя на Камарата на лордовете и искат да говорят спешно с теб“. Облегна се и зачака да разбере в коя категория ще попадне тази новина.

— Току-що получих писмо от баба Филис — каза тя.

— Пред която всички благоговеем — подразни я Хари.

— Не се подигравай — сгълча го Ема. — Тя повдигна въпрос, който може да ни помогне да докажем, че папа не е твой баща.

Този път Хари пропусна остроумната забележка.

— Знаем, че ти и майка ти сте с кръвна група нулева отрицателна — продължи Ема. — Ако моят баща е с положителен резус-фактор, той не може да бъде твой баща.

— Обсъждали сме това неведнъж — напомни й Хари.

— Но ако успеем да докажем, че кръвната група на баща ми се различава от твоята, бихме могли да се оженим. Естествено, стига все още да искаш да се ожениш за мен.

— Само не тази сутрин, скъпа — с престорено отегчение отвърна Хари. — Разбираш ли, тъкмо съм на път да извърша убийство.

Тя се усмихна.

— Както и да е, нямаме представа коя кръвна група е бил баща ти, защото въпреки значителния натиск от страна на майка ти и на сър Уолтър той упорито отказваше да се подложи на тест. Така че може би ще се наложи да й отговориш и да й обясниш, че този въпрос ще трябва да си остане загадка.

— Не е задължително — упорито заяви Ема. — Защото баба Филис следи внимателно случая и смята, че може да намери решение, за което не сме се замисляли.

— Следи, като всяка сутрин си купува „Бристол Ивнинг Поуст“ от будката на ъгъла на Шейсет и пета, нали?

— Не, тя чете „Таймс“, дори да е с една седмица закъснение — не се предаваше Ема.

— И какво? — попита Хари, на когото вече му се искаше да продължи със своето убийство.

— Казва, че учените вече могат да установят кръвната група много след смъртта на човек.

— Скъпа, да не си намислила да наемем Бърк и Хеър да ексхумират тялото?

— Не — отвърна Ема. — Но тя също посочва, че когато баща ми бил убит, артерията му била срязана, така че върху килима и дрехите му е попаднало голямо количество кръв.