Читать «Греховете на бащата» онлайн
Джефри Арчър
Джефри Арчър
Греховете на бащата
Хари Клифтън
1939 — 1941
1.
— Аз съм Хари Клифтън.
— Да бе, а аз съм Снежанка — отвърна детектив Коловски, докато палеше цигара.
— Не — рече Хари. — Вие не разбирате. Стана ужасна грешка. Аз съм Хари Клифтън, англичанин от Бристол. Служих на един и същи кораб с Том Брадшоу.
— Запази обясненията за адвоката си — посъветва го детективът, издиша и малката килия се напълни с лютив дим.
— Нямам адвокат.
— Хлапе, ако бях загазил като теб, първата ми грижа щеше да е да спечеля Сефтън Джелкс на моя страна като единствена надежда.
— Кой е Сефтън Джелкс?
— Може и да не си чувал за най-добрия адвокат в Ню Йорк — каза детективът и избълва още един облак дим, — но утре в осем той има среща с теб. А Джелкс не напуска кантората си, ако не му е платено предварително.
— Но… — започна Хари, докато Коловски удряше с длан вратата на килията.
— Така че когато утре сутринта Джелкс се появи — продължи детективът, без да обръща внимание на прекъсването, — гледай да измислиш някаква по-убедителна история от тази, че не сме арестували когото трябва. Казал си на имиграционния служител, че си Том Брадшоу, и щом това е било достатъчно за него, ще бъде достатъчно и за съдията.
Вратата на килията се отвори, но не и преди детективът да избълва още един облак дим, от който Хари се закашля. Без да каже нищо повече, Коловски излезе и затръшна вратата. Хари се просна на закрепения за стената нар и отпусна глава на възглавницата, която сякаш бе пълна с тухли. Загледа се в тавана и започна да мисли как се е озовал в полицейски арест на другия край на света, обвинен в убийство.
Вратата се отвори много преди светлината на утрото да се промъкне в килията през решетките на прозореца. Въпреки ранния час Хари беше буден.
Появи се надзирател с поднос храна, която от Армията на спасението не биха предложили и на най-пропадналия скитник. Остави мълчаливо подноса на малката дървена масичка и излезе.
Хари погледна храната и закрачи напред-назад. С всяка крачка се убеждаваше все повече и повече, че след като обясни на мистър Джелкс каква е причината да се представи като Том Брадшоу, въпросът бързо ще се изясни. Не можеха да му наложат по-тежко наказание от депортиране, а тъй като той винаги бе възнамерявал да се върне в Англия, това напълно пасваше на първоначалния му план.
В 8:55 изпълненият с нетърпение Хари седеше на ръба на нара и чакаше появата на мистър Джелкс. Тежката желязна врата се отвори чак в девет и дванайсет. Хари скочи на крака, когато надзирателят отстъпи настрани, за да направи път на висок елегантен мъж със сребриста коса. Хари реши, че човекът е горе-долу на възрастта на дядо му. Мистър Джелкс беше с тъмносин двуреден костюм, бяла риза и вратовръзка на райета. Досадата на лицето му подсказваше, че малко неща на този свят могат да го изненадат.
— Добро утро — рече той и дари Хари с бегла усмивка. — Аз съм Сефтън Джелкс, старши съдружник в „Джелкс, Майърс и Абърнати“. Клиентите ми, господин и госпожа Брадшоу, ме помолиха да ви представлявам в предстоящия процес.
