Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 155

Хари го забеляза да лежи на една пейка в парка с гръб към тях. Беше завит със сиво палто.

— Извинете, че ви досаждам, мистър Стивънсън — каза Хари, като го докосна леко по рамото, — но се нуждаем от помощта ви.

Човекът протегна мръсна ръка, но не се обърна. Хари пусна половин крона в шепата му. Мистър Стивънсън захапа монетата и обърна глава, за да разгледа Хари по-добре.

— Какво искате?

— Търсим Стария Джоуи — меко рече Ема.

— Ефрейторът заема пейка номер едно поради възрастта и чина си. Това е пейка номер две и ще заема пейка номер едно, след като Стария Джоуи умре, което означава, че няма да чакам дълго. Мистър Уотсън е на пейка номер три, така че ще получи пейка номер две, когато аз получа пейка номер едно. Вече го предупредих, че ще има да чака дълго, преди да се озове на пейка номер едно.

— А случайно да знаете дали Стария Джоуи все още притежава зелен костюм от туид? — попита Хари.

— Никога не го сваля — отвърна мистър Стивънсън. — Направо е станал част от него — добави и се изкиска. — Той получи костюма, на мен се падна палтото, а мистър Уотсън взе обувките. Казва, че малко го стягали, но не се оплаква много. Никой от нас не поиска шапката.

— И къде можем да намерим пейка номер едно? — попита Ема.

— Където си е била винаги — на естрадата, под козирката. Джоуи я нарича палат. Но малко не е наред с главата поради факта, че още страда от шока от бойното поле. — Мистър Стивънсън им обърна гръб поради факта, че вече си беше изработил половината крона.

На Хари и Ема не им бе трудно да открият естрадата и Стария Джоуи, който се оказа единственият наоколо. Седеше като глътнал бастун в средата на пейка номер едно, сякаш беше трон. Ема успя да разпознае стария костюм на баща си и без да вижда избледнелите петна кръв, но се запита как ли ще успеят да убедят бездомника да се раздели с него.

— Какво искате? — подозрително попита Стария Джоуи, когато те изкачиха стъпалата на естрадата и нахълтаха в кралството му. — Ако сте хвърлили око на пейката ми, забравете, защото собствеността е по-силна от закона, както винаги напомням на мистър Стивънсън.

— Не, не искаме пейката ви — любезно рече Ема, — но се питахме дали не желаете нов костюм.

— Не, благодаря, мис, с този съм си много добре. Топли ме, така че не искам друг.

— Но ние ще ви дадем нов, който ще бъде също толкова топъл — каза Хари.

— Стария Джоуи не е направил нищо лошо — отвърна той и се обърна към тях.

Хари зяпна медалите на гърдите му, както и нашивката, която бе зашил на ръкава си.

— Нужна ми е помощта ви, ефрейтор — рече той.

Стария Джоуи скочи, застана мирно и отдаде чест.

— Щикът е сложен, сър, само заповядайте и момчетата са готови за атака.

Хари се засрами.

На следващия ден Ема и Хари се върнаха с дебело палто, нов вълнен костюм и обувки за Стария Джоуи. Мистър Стивънсън обикаляше наперено парка с новия си блейзър и сив панталон, а мистър Уотсън от пейка номер три остана възхитен от двуредното си спортно сако и кавалерийски бричове, но тъй като не се нуждаеше от други обувки, помоли Ема да ги даде на мистър Стивънсън. Ема предаде останалите дрехи от гардероба на сър Хюго на благодарната мис Пенхалигън.