Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 152

Хари стана, прекоси стаята и вдигна телефона.

— На кого се обаждаш? — попита Ема.

— На главен детектив инспектор Блейкмор, който се занимаваше със случая. Може да е малко вероятно, но се кълна, че никога вече няма да се подигравам на баба ти Филис.

— Нещо против да пуша, сър Хари?

— Разбира се, че не, главен инспектор.

Блейкмор запали цигара и вдиша дълбоко.

— Отвратителен навик — рече той. — Сър Уолтър е виновен.

— Сър Уолтър? — повтори Хари.

— Рали, не Барингтън.

Хари се разсмя и седна на стола срещу детектива.

— С какво мога да ви помогна, сър Хари?

— Предпочитам да ме наричате мистър Клифтън.

— Както желаете, сър.

— Надявах се, че бихте могли да ми дадете известна информация относно смъртта на Хюго Барингтън.

— Боя се, че това зависи от човека срещу мен, защото мога да водя този разговор със сър Хари Барингтън, но не и с мистър Хари Клифтън.

— Защо не с мистър Клифтън?

— Защото мога да обсъждам детайли по случаи като този единствено с членове на семейството.

— В такъв случай ще се върна отново на сър Хари.

— И как мога да ви помогна, сър Хари?

— Когато Барингтън е бил убит…

— Не беше убит — каза главният инспектор.

— Но от публикациите във вестниците останах с впечатление…

— Важното е онова, което не се съобщава във вестниците. Но ако трябва да съм честен, журналистите нямаха възможност да огледат местопрестъплението. Ако го бяха направили — каза Блейкмор, преди Хари да успее да зададе следващия си въпрос, — щяха да забележат ъгъла, под който ножът за писма е влязъл във врата на сър Хюго и е прекъснал артерията му.

— Това важно ли е?

— Когато огледах тялото, забелязах, че острието на ножа сочи нагоре, а не надолу. Ако искам да убия някого — продължи Блейкмор, като стана от мястото си и взе една линийка, — и ако съм по-висок и по-тежък от жертвата си, щях да вдигна ръка и да нанеса удар надолу, ето така. Но ако съм по-нисък и по-лек, и най-вече ако се защитавам — Блейкмор коленичи пред Хари и погледна нагоре към него, насочвайки линийката към врата му, — това би могло да обясни ъгъла, под който е влязло острието. От тази позиция дори е възможно той сам да е паднал върху острието, което ме накара да заключа, че е далеч по-вероятно да е бил убит при самозащита, а не предумишлено.

Хари се замисли върху думите на главния инспектор.

— Използвахте думите „по-нисък и по-лек“, както и „самозащита“ — рече той. — Да не би да намеквате, че смъртта на Барингтън може да е дело на жена?

— От вас би станал първокласен детектив — каза Блейкмор.

— А знаете ли коя е въпросната жена? — попита Хари.

— Имам известни подозрения — призна Блейкмор.

— Тогава защо не сте я арестували?

— Защото е доста трудно да арестуваш човек, който по-късно се хвърля под влака.

— Боже мой — промълви Хари. — И през ум не ми е минавало, че между тези два инцидента може да има връзка.

— Защо да ви минава? По това време дори не сте били в Англия.

— Да, но след като излязох от болницата, издирих всеки вестник, в който се споменава за смъртта на сър Хюго. Успяхте ли да откриете коя е била дамата?