Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 150

— Цялата нация е разделена — каза лорд Харви. — Мъжете като че ли се интересуват само от това кой ще получи титлата и имуществото, а всички жени искат да видят за втори път Ема пред олтара. Всъщност вие двамата изместихте дори Кари Грант и Ингрид Бергман от първите страници.

— Но нали след като подпиша документа и се откажа от претенциите, публиката ще изгуби интерес и ще насочи вниманието си другаде?

— Би могло да стане така, ако не беше замесен и кралският хералдмайстор.

— Кой е пък той? — попита Хари.

— Кралският представител, когато трябва да се реши кой следва да наследи дадена титла. В деветдесет и девет процента от случаите той просто изпраща удостоверяващо писмо на следващия наследник. В редките случаи, когато има разногласия, препоръчва въпросът да бъде уреден в кабинета на съдията.

— Само не ми казвайте, че се е стигнало дотам — рече Хари.

— Боя се, че стигна. Съдия Шоукрос отсъди в полза на Джайлс, но само при условие, че след като се възстановиш напълно, писмено ще се откажеш от правата си върху титлата и имуществото, като позволиш те да преминат от баща на син.

— Е, вече съм напълно възстановен, така че да си уредим среща със съдията и да решим въпроса веднъж завинаги.

— Не бих искал нищо повече — рече лорд Харви, — но се боя, че това решение вече ни е отнето.

— Този път от кого? — попита Хари.

— От един лейбърист от Камарата на лордовете, лорд Престън — каза Джайлс. — Научил историята от пресата и зададе писмен въпрос на министъра на вътрешните работи с искане да определи кой от нас следва да стане барон. След това даде пресконференция, на която твърдеше, че нямам право да наследя титлата, защото истинският кандидат лежи в безсъзнание в някаква болница в Бристол и не е в състояние да изкаже становището си.

— Какво му пука на някакъв лейбърист дали титлата се наследява от мен или от Джайлс?

— Когато от пресата му зададоха същия въпрос — отвърна лорд Харви, — той заяви, че ако Джайлс наследи титлата, това ще бъде класически пример на класови предразсъдъци и че е съвсем справедливо синът на докера да може да предяви претенциите си.

— Но в това няма никаква логика — каза Хари. — Защото ако аз съм син на докер, Джайлс така или иначе ще наследи титлата.

— Няколко души писаха до „Таймс“ и изказаха абсолютно същото мнение — рече лорд Харви. — Но тъй като предстоят избори, министърът на вътрешните работи се измъкна от въпроса и каза на благородния си приятел, че ще отнесе въпроса до кабинета на председателя на Камарата на лордовете. Лорд канцлерът пък го прехвърли на Правната комисия и седем учени мъже дебатираха надълго и нашироко и накрая взеха решение с четири срещу три гласа. В твоя полза, Хари.

— Но това е безумно. Защо не са се обърнали към мен?

— Ти беше в безсъзнание — напомни му лорд Харви. — Пък и така или иначе, те обсъждаха закона, а не мнението ти, така че решението им си остава, освен ако не бъде отхвърлено след обжалване в Камарата на лордовете.

Хари нямаше думи.

— Така че положението е следното — продължи лорд Харви. — Сега ти си сър Хари и мажоритарен акционер в „Барингтън Харви“, а също така собственик на имотите на Барингтън и, както е посочено в оригиналното завещание, на всичко, което върви към титлата.