Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 115

— Кога ще разберем резултатите?

— Боя се, че няма да е скоро. Държавните служители не са пригодени за високи скорости — добави той и се разсмя на собствената си шега. — Освен това ви подготвих няколко доклада, за да бъдете в течение за първата ви среща на борда утре.

— Не мисля да свиквам много срещи на борда — каза Хюго. — Вярвам в едноличното ръководство, вземането на решения и отстояването им. Все пак можете да оставите докладите на секретарката ми. Ще ги прегледам, когато намеря време.

— Както желаете, господин президент.

Секунди след като Фрамптън напусна кабинета му, Хюго също излезе и докато минаваше покрай бюрото на мис Потс, каза:

— Отивам в банката.

— Да се обадя ли на мистър Прендъргаст, че желаете да се срещнете с него? — попита секретарката, докато бързаше след него по коридора.

— Категорично не — отвърна Хюго. — Искам да го изненадам.

— Имате ли някакви поръчки за мен, докато отсъствате, сър Хюго? — попита мис Потс, докато той влизаше в асансьора.

— Да. Като се върна, искам табелата на вратата да е сменена.

Мис Потс се обърна и погледна към вратата на кабинета. Върху златната табела пишеше Сър Уолтър Барингтън, президент.

Вратата на асансьора се затвори.

Докато влизаше в центъра на Бристол, Хюго си мислеше, че първите му няколко часа като президент са минали повече от чудесно. Най-сетне всичко в света беше така, както трябваше да бъде. Паркира луксозната си кола пред „Национална провинциална банка“ на Корн стрийт, наведе се и взе от пода една кутия за обувки.

Влезе в банката, мина покрай рецепцията и тръгна право към кабинета на управителя. Почука небрежно и влезе. Стреснатият мистър Прендъргаст скочи на крака, а Хюго сложи кутията на бюрото му, разположи се в креслото срещу него и каза:

— Надявам се, че не съм прекъснал нещо важно.

— Разбира се, че не, сър Хюго — отвърна Прендъргаст, взираше се в кутията. — За вас съм на разположение по всяко време.

— Радвам се да го чуя, Прендъргаст. Какво ще кажете като за начало да ми кажете докъде стигнаха нещата с Броуд стрийт?

Банкерът забърза през стаята, отвори един шкаф и извади от него дебела папка. Постави я на бюрото и започна да прелиства страниците.

— А, да — каза накрая. — Точно това търсех.

Хюго барабанеше нетърпеливо с пръсти по облегалката на креслото.

— От всички двайсет и два обекта, които прекратиха дейността си на Броуд стрийт от началото на бомбардировките, седемнайсет вече приеха предложението ви за двеста паунда или по-малко за терените — Роланд цветарят, Бейтс касапинът, Мейкпийс…

— А мисис Клифтън? Тя прие ли предложението ми?

— За жалост не, сър Хюго. Мисис Клифтън каза, че няма да се съгласи на по-малко от четиристотин паунда, и ви даде срок до идния петък да приемете предложението й.

— Виж я ти проклетницата. Е, можете да й кажете, че двеста паунда е последното ми предложение. Тази жена никога не е имала на свое име и пукнат петак, така че не вярвам, че ще ни се наложи да чакаме твърде дълго, преди да се вразуми.