Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 114

— Извикайте мистър Фрамптън, мис Потс.

Изпълнителният директор влезе в кабинета на президента с усмивка на лице и каза:

— Добре дошъл отново, Хюго.

Хюго го изгледа безизразно и отвърна:

— Господин президент.

— Извинете, господин президент — каза мъжът, който бе член на борда на „Барингтънс“ още от времето, когато Хюго ходеше по къси панталонки.

— Бих искал да ме запознаете с финансовото състояние на компанията.

— Разбира се, господин президент. — Фрамптън отвори червената папка, която носеше, и тъй като президентът не му беше предложил да седне, остана прав.

— Баща ви — започна той — успя да преведе разумно компанията през тежките времена и въпреки няколкото удара, сред които и нощните бомбардировки на германците в началото на войната, с помощта на държавни поръчки успяхме да издържим на бурята и би трябвало да сме в добра форма след края на този ужасен конфликт.

— Прескочете глупостите и говорете по същество — нареди му Хюго.

— Миналата година — продължи директорът, като обърна една страница, — компанията излезе с печалба от трийсет и седем хиляди и четиристотин паунда и десет шилинга.

— Не бива да забравяме и десетте шилинга, нали така — отбеляза Хюго.

— Баща ви мислеше точно по същия начин — каза Фрамптън, без да долови сарказма.

— А тази година?

— Резултатите от полугодието показват, че можем да разчитаме на същите резултати като миналогодишните, а може би дори и на по-добри.

Обърна на следващата страница.

— Колко свободни места има в момента в борда? — попита Хюго.

Внезапната смяна на темата свари Фрамптън неподготвен и той трябваше да обърне няколко страници, преди да отговори.

— Три. За съжаление, лорд Харви, сър Дерек Сенклер и капитан Хейвънс напуснаха след смъртта на баща ви.

— Радвам се да го чуя — каза Хюго. — Спестяват ми труда да ги изхвърля лично.

— Да смятам ли, господин президент, че не желаете да записвам думите ви в отчета за срещата?

— Изобщо не ми пука дали ще го направите, или не — отвърна Хюго.

Изпълнителният директор сведе глава.

— А вие кога се пенсионирате? — зададе следващия си въпрос Хюго.

— След два месеца навършвам шейсет, но ако предвид обстоятелствата смятате…

— Какви обстоятелства?

— Тъй като тепърва прохождате, така да се каже, вероятно ще можете да ме убедите да остана още една-две години.

— Браво на вас — рече Хюго и изпълнителният директор се усмихна за втори път тази сутрин. — Но недейте да се натоварвате заради мен. Два месеца ме уреждат напълно. Какво е най-голямото предизвикателство пред нас в момента?

— Наскоро кандидатствахме за голяма държавна поръчка да заемем търговския си флот на Военноморските сили — каза Фрамптън, след като се окопити. — Не сме фаворитите, но мисля, че баща ви се представи доста добре, когато инспекторите посетиха компанията в началото на годината, така че вероятно ни разглеждат като сериозен кандидат.