Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 116

Прендъргаст се покашля леко по онзи начин, който Хюго помнеше много добре.

— Ако успеете да купите всички терени на улицата, с изключение на този на мисис Клифтън, четиристотин паунда могат да се окажат доста разумна цена.

— Тя блъфира. Достатъчно е просто да изчакаме.

— Щом казвате.

— Казвам. А и без това познавам подходящия човек, който да я убеди, че ще е по-разумно да се съгласи на двеста паунда.

Прендъргаст не изглеждаше особено убеден, но се задоволи да попита само:

— Мога ли да ви помогна с нещо друго?

— Да — каза Хюго и отвори кутията за обувки. — Можете да депозирате тези пари в личната ми сметка и да издадете нова чекова книжка.

— Разбира се, сър Хюго — отвърна Прендъргаст. — Ще ги преброя и ще ви издам разписка и чекова книжка.

— Но ще трябва и да изтегля незабавно една част, защото съм хвърлил око на една „Лагонда“ V12.

— Победителката от Льо Ман — каза Прендъргаст. — Но пък вие винаги сте били пионер в тази област.

Хюго се усмихна и стана.

— Обадете ми се веднага щом мисис Клифтън осъзнае, че ще получи само двеста лири и нито пени повече.

— Стан Танкок още ли работи при нас, мис Потс? — попита Хюго, когато се върна в кабинета си.

— Да, сър Хюго — отвърна секретарката му и влезе след него в кабинета. — Работи като товарач на пристанището.

— Искам да го видя незабавно — каза президентът и се пльосна в креслото си зад бюрото.

Мис Потс забързано излезе.

Хюго се загледа в натрупаните по бюрото папки, които би трябвало да прочете преди следващата среща на борда. Отвори най-горната — списък на исканията на трейдюниона след последната им среща с управата. Беше стигнал до точка четири (две седмици годишна платена отпуска), когато на вратата се почука.

— Танкок е тук, господин президент.

— Благодаря, мис Потс. Да влезе.

Стан Танкок влезе в кабинета, свали платненото си кепе и застана пред бюрото на президента.

— Искали сте да ме видите, шефе? — Гласът му бе малко нервен.

Хюго погледна набития небръснат докер, чието бирено шкембе не оставяше много място за гадаене къде отива по-голямата част от заплатата му в петък вечер.

— Имам работа за теб, Танкок.

— Да, шефе — вече по-обнадеждено каза Стан.

— Свързана е със сестра ти Мейзи Клифтън и терена, който притежава на Броуд стрийт, където навремето беше заведението на Тили. Знаеш ли нещо за него?

— Да, шефе. Някакъв тип й предложил за него двеста лири.

— Така ли? — каза Хюго, докато вадеше портфейла си от вътрешния си джоб. Измъкна шумоляща банкнота от пет паунда и я сложи на бюрото. Спомни си същото облизване на устните, същите свински очички като миналия път, когато беше подкупил това същество. — Танкок, искам да се погрижиш сестра ти да приеме предложението, но без да подозира, че имам нещо общо с това.

И плъзна петте паунда по бюрото.

— Няма проблем. — Стан вече не гледаше президента, а единствено банкнотата.

Хюго потупа портфейла си.

— Ще има още от тези в деня, в който тя подпише договора.

— Смятайте го за готово, шефе.

— Съжалявам за племенника ти — небрежно добави Хюго.