Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 113

— Но те никога не биха му позволили да се върне в Англия, преди да е изтърпял наказанието си.

— Не съм казвал, че ще постъпи в британския флот.

— Ох, господи — промълви Ема, когато проумя значението на думите му.

— Е, поне вече знаем, че Хари е все още жив — с приповдигнат тон рече Алистър.

— Иска ми се да беше останал в затвора.

Хюго Барингтън

1942 — 1943

33.

Опелото на сър Уолтър беше в „Сейнт Мери Редклиф“ и покойният президент на „Барингтън Шипинг Лайн“ със сигурност щеше да се гордее, ако можеше да види църквата така препълнена и да чуе прочувствената възхвала на епископа на Бристол.

След службата опечалените се изредиха да поднесат съболезнованията си на сър Хюго, който стоеше край северната врата на църквата до майка си. Той можеше да обясни на онези, които го питаха, че дъщеря му е заседнала в Ню Йорк, макар че не можеше да им каже каква е причината да бъде там, и че синът му Джайлс, с когото се гордееше безкрайно, е в германски лагер за военнопленници във Вайнсберг — информация, която бе получил от майка си предишната вечер.

По време на службата лорд и лейди Харви, бившата съпруга на Хюго Елизабет и дъщеря им Грейс седяха на първия ред в църквата, възможно най-далеч от Хюго. Всички поднесоха съболезнованията си на опечалената вдовица, след което показно си тръгнаха, без да показват, че са го забелязали.

Мейзи Клифтън седеше в дъното на църквата с наведена глава и излезе веднага щом епископът даде последната си благословия.

Когато изпълнителният директор на компанията Бил Фрамптън пристъпи да стисне ръката на новия президент и да изрази съболезнованията си, Хюго му каза само:

— Очаквам да ви видя в кабинета си утре сутринта в девет.

Мистър Фрамптън се поклони.

След погребението бе даден прием в Барингтън Хол и Хюго се смеси с опечалените, някои от които скоро щяха да открият, че вече не работят за Барингтънови. След като и последният гост си тръгна, Хюго се качи в спалнята си и се преоблече за вечеря.

Влезе в трапезарията, водейки майка си под ръка, и след като я настани да седне, зае мястото на баща си начело на масата. По време на вечерята, докато наоколо нямаше прислуга, каза на майка си, че въпреки опасенията на баща си вече се е променил.

И продължи в същия дух: опитваше се да я убеди, че компанията е в сигурни ръце и че има вълнуващи планове за бъдещето.

На следващата сутрин в 9:23 часа Хюго мина със своето „Бугати“ през портала на корабостроителницата за първи път от две години. Паркира на мястото на президента и се качи в кабинета на баща си.

Когато излезе от асансьора на четвъртия етаж, видя Бил Фрамптън да крачи напред-назад по коридора пред кабинета му с червена папка под мишница. Но пък Хюго и без това беше възнамерявал да го кара да чака.

— Добро утро, Хюго — каза Фрамптън.

Хюго мина покрай него, без да му отговори.

— Добро утро, мис Потс — каза на старата си секретарка, сякаш изобщо не беше отсъствал. — Ще ти кажа кога съм готов да се видя с мистър Фрамптън — добави и влезе в кабинета.

Седна на бюрото на баща си — все още мислеше за него като за бюро на баща си и се запита колко ли дълго ще остане това чувство — и започна да чете „Таймс“. След влизането на американците и руснаците във войната много повече хора започваха да вярват в победата на Съюзниците. Накрая остави вестника и нареди: