Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 117

Джефри Арчър

— Така му било писано — отвърна Стан. — Много си виреше носа, ако питате мен.

— Чух, че бил погребан в морето.

— Да, преди повече от две години.

— Как разбрахте?

— Корабният лекар дойде при сестра ми.

— И е потвърдил, че младият Клифтън е бил погребан в морето?

— Разбира се. Дори донесе писмо от някакъв негов другар, който бил на борда, когато Хари умрял.

— Писмо? — повтори Хюго и се наведе напред. — Какво пишеше в него?

— Нямам представа, шефе. Мейзи така и не го отвори.

— И какво стана с писмото?

— Още си е над камината.

Хюго извади още една банкнота от пет паунда.

— Бих искал да го видя.

34.

Хюго чу вестникарчето на ъгъла да вика името му и наби спирачките на новата си „Лагонда“.

— Синът на сър Хюго Барингтън е награден с орден за храброст в Тобрук. Прочетете цялата история!

Хюго изскочи от колата, пъхна половин пени в ръката на вестникарчето и впери поглед в голямата фотография на сина си от времето, когато беше училищен капитан в Бристолската гимназия. Качи се в колата, изгаси двигателя и зачете.

Лейтенант Джайлс Барингтън от 1-ви батальон на Уесекския полк, син на сър Хюго Барингтън, бе награден с Военния кръст след военните действия в Тобрук. Лейтенант Барингтън повел взвод от единайсет пехотинци през осемдесет метра открита пустиня, убил един германски офицер и петима други войници, след което превзел германски окоп и пленил 63 немски пехотинци от Африканския корпус на Ромел. Полковник Робъртсън от Уесекския полк описа действията на лейтенант Барингтън като забележителна проява на лидерски качества и безкористна храброст пред многократно по-силен противник.

Капитан Алекс Фишър, командирът на взвода на лейтенант Барингтън, участвал в същата акция, е споменат в официалното комюнике наред с ефрейтор Тери Бейтс, касапин от Броуд стрийт. Лейтенант Джайлс Барингтън по-късно бил заловен от германците при превземането на Тобрук от Ромел. Нито Барингтън, нито Бейтс знаят за наградите си, тъй като в момента и двамата са военнопленници в Германия. Капитан Фишър е безследно изчезнал. Четете цялата история на страници 6 и 7.

Хюго подкара към къщи да съобщи новината на майка си.

— Колко щеше да се гордее Уолтър — каза тя, след като прочете статията. — Трябва да се обадя незабавно на Елизабет, ако не е чула новината.

Това беше първият път от много време, откакто някой бе споменал името на бившата му жена.

— Помислих си, че ще ви е интересно да научите, че мисис Клифтън носи годежна халка — каза Мичъл.

— Че кой би поискал да се ожени за тази кучка?

— Някой си мистър Арнолд Холкомби, както изглежда.

— Кой е той?

— Учител. Преподава английски в начално училище „Мериууд“. Всъщност навремето е преподавал и на Хари Клифтън, преди той да продължи в „Сейнт Бийд“.

— Но това беше преди години. Защо досега не сте споменавали това име?

— Срещнали са се повторно наскоро, когато мисис Клифтън започнала да посещава вечерно училище.

— Вечерно училище? — повтори Хюго.

— Да — потвърди Мичъл. — Учи се да чете и пише. Явно крушата си знае корена.