Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 117
Джефри Арчър
— Така му било писано — отвърна Стан. — Много си виреше носа, ако питате мен.
— Чух, че бил погребан в морето.
— Да, преди повече от две години.
— Как разбрахте?
— Корабният лекар дойде при сестра ми.
— И е потвърдил, че младият Клифтън е бил погребан в морето?
— Разбира се. Дори донесе писмо от някакъв негов другар, който бил на борда, когато Хари умрял.
— Писмо? — повтори Хюго и се наведе напред. — Какво пишеше в него?
— Нямам представа, шефе. Мейзи така и не го отвори.
— И какво стана с писмото?
— Още си е над камината.
Хюго извади още една банкнота от пет паунда.
— Бих искал да го видя.
34.
Хюго чу вестникарчето на ъгъла да вика името му и наби спирачките на новата си „Лагонда“.
— Синът на сър Хюго Барингтън е награден с орден за храброст в Тобрук. Прочетете цялата история!
Хюго изскочи от колата, пъхна половин пени в ръката на вестникарчето и впери поглед в голямата фотография на сина си от времето, когато беше училищен капитан в Бристолската гимназия. Качи се в колата, изгаси двигателя и зачете.
Лейтенант Джайлс Барингтън от 1-ви батальон на Уесекския полк, син на сър Хюго Барингтън, бе награден с Военния кръст след военните действия в Тобрук. Лейтенант Барингтън повел взвод от единайсет пехотинци през осемдесет метра открита пустиня, убил един германски офицер и петима други войници, след което превзел германски окоп и пленил 63 немски пехотинци от Африканския корпус на Ромел. Полковник Робъртсън от Уесекския полк описа действията на лейтенант Барингтън като забележителна проява на лидерски качества и безкористна храброст пред многократно по-силен противник.
Капитан Алекс Фишър, командирът на взвода на лейтенант Барингтън, участвал в същата акция, е споменат в официалното комюнике наред с ефрейтор Тери Бейтс, касапин от Броуд стрийт. Лейтенант Джайлс Барингтън по-късно бил заловен от германците при превземането на Тобрук от Ромел. Нито Барингтън, нито Бейтс знаят за наградите си, тъй като в момента и двамата са военнопленници в Германия. Капитан Фишър е безследно изчезнал. Четете цялата история на страници 6 и 7.
Хюго подкара към къщи да съобщи новината на майка си.
— Колко щеше да се гордее Уолтър — каза тя, след като прочете статията. — Трябва да се обадя незабавно на Елизабет, ако не е чула новината.
Това беше първият път от много време, откакто някой бе споменал името на бившата му жена.
— Помислих си, че ще ви е интересно да научите, че мисис Клифтън носи годежна халка — каза Мичъл.
— Че кой би поискал да се ожени за тази кучка?
— Някой си мистър Арнолд Холкомби, както изглежда.
— Кой е той?
— Учител. Преподава английски в начално училище „Мериууд“. Всъщност навремето е преподавал и на Хари Клифтън, преди той да продължи в „Сейнт Бийд“.
— Но това беше преди години. Защо досега не сте споменавали това име?
— Срещнали са се повторно наскоро, когато мисис Клифтън започнала да посещава вечерно училище.
— Вечерно училище? — повтори Хюго.
— Да — потвърди Мичъл. — Учи се да чете и пише. Явно крушата си знае корена.