Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 112
Джефри Арчър
— Можеш да го чуеш лично, защото записах разговора — отвърна Алистър. — Слушай внимателно, защото в думите му има три важни следи.
И без да каже нищо повече, се наведе и натисна копчето на магнетофона „Грундиг“. Двете ролки се завъртяха.
— Поправително заведение Лейвънхам.
— Бих искал да разговарям с директора.
— Кой го търси?
— Алистър Стюарт. Адвокат от Ню Йорк.
Мълчание, последвано от сигнал за свободно. Отново мълчание, този път по-дълго.
— Свързвам ви, сър.
Ема седеше на ръба на стола.
— Добро утро, мистър Стюарт — разнесе се гласът на директора. — Аз съм директор Суонсън. С какво мога да ви бъда полезен?
— Добро утро, мистър Суонсън. Преди десет дни приготвих молба от име на моя клиентка, мис Ема Барингтън, да й бъде позволено в качеството на близка да се види при първа възможност с Томас Брадшоу. Тази сутрин получих писмо от кабинета ви, че молбата е отхвърлена. Не намирам никакво законово основание за…
— Мистър Стюарт, молбата ви беше разгледана по обичайния начин, но не мога да удовлетворя искането ви, тъй като мистър Брадшоу вече не се намира в нашето заведение.
Отново настъпи дълго мълчание, макар Ема да виждаше, че ролките продължават да се въртят.
— И в коя институция е преместен? — попита накрая Алистър.
— Нямам право да разкривам подобна информация, мистър Стюарт.
— Но по закон клиентката ми има правото да…
— Затворникът подписа документ, с който се отказва от правата си. Мога да ви изпратя копие.
— Но защо му е трябвало да го прави? — хвърли стръвта Алистър.
— Нямам право да разкривам подобна информация — повтори директорът, без да се хваща на въдицата.
— А имате ли право да разкриете каквото и да било за Томас Брадшоу? — попита Алистър, като се мъчеше да овладее гласа си.
Отново последва пауза и макар ролките да се въртяха, Ема се запита дали директорът не е затворил телефона. Алистър постави пръст на устните си и гласът изведнъж зазвуча отново.
— Хари Клифтън беше освободен от затвора, но продължава да изтърпява присъдата си. — Отново мълчание. — А аз изгубих най-добрия библиотекар, който е имал този затвор.
Връзката прекъсна.
Алистър спря магнетофона и каза:
— Директорът направи всичко по силите си, за да ни помогне.
— Като спомена Хари по име ли? — попита Ема.
— Да. Но също така ни каза, че до съвсем неотдавна е работил в библиотеката на затвора. Това обяснява как Лойд се е добрал до дневниците.
Ема кимна, после каза:
— Но ти каза, че имало
— Това, че Хари е бил освободен от Лейвънхам, но продължава да изтърпява присъдата си.
— Значи са го преместили в друг затвор — каза Ема.
— Не мисля — отвърна Алистър. — Вече сме във война и аз лично предполагам, че Том Брадшоу ще изтърпи остатъка от присъдата си във флота.
— Защо мислиш така?
— Всичко е описано в дневниците — обясни Алистър, взе от бюрото „Дневникът на един осъден“, отвори на отбелязана предварително страница и зачете: — „Първото, което ще направя след завръщането си в Бристол, ще бъде да постъпя във флота и да се сражавам срещу германците“.
