Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 90

Когато чу писъка, големият дракон отново изрева. Обърна гръб на Басра и се закатери по купчината със съкровища.

– Тръгвайте! – долетя гласът на Икраан откъм гнездото. – Махайте се оттук!

Басра сграбчи ръката на Нийла и я дръпна към коридора.

– Не можем да я оставим! – извика Нийла.

– Нямаме избор! – отвърна Басра. – Ако се върнем за нея, може всички да загинем!

Нийла не искаше да плува с Басра. Искаше да се върне за Икраан. Но хватката на Басра беше като менгеме, а Нийла беше отслабнала от загубата на кръв и не можеше да се откопчи. Знаеше, че аскарите са обучени да изоставят другарите си, ако спасяването им би поставило в опасност цялата група. По-важно беше да оцелее групата, не отделният човек. Ако Басра не можеше да спаси Икраан, как би могла да го направи Нийла? Басра беше много по-силна от нея и вече бе взела решение.

Винаги някой друг решава, помисли си Нийла, докато Басра я дърпаше напред. – Баща ми и майка ми. Сума. Учителите ми. Великият везир. Дори вторият помощник.

Те решаваха какво да прави тя. Какво да облича. Какво да учи. Къде да ходи. Единственото, което тя решаваше сама, бе какви сладкиши да яде.

Затова ги ядеше. Един след друг. Все повече и повече. За да натъпче разочарованията и гнева си надълбоко. За да разсее мъката си с ярките лъскави опаковки. Ядеше сладкиши, за да остане самата тя сладка. За да продължи да се усмихва, да кима и да сияе, но леко, не твърде ярко.

Винаги някой друг взимаше решенията. Всеки друг, но не и тя.

С дивашки вик, тя се откъсна от Басра и заплува обратно към вътрешността на пещерата.

– Нийла, спри! – извика Басра.

Нийла не я чу. Талисманът, натежал в ръцете ù, вече не излъчваше само бледа светлинка. Нито пък Нийла. И камъкът, и тя бяха станали кобалтовосини и грееха ярко. Тя се стрелна към купчината със съкровища. Когато мина над върха ù, видя Икраан да лежи замаяна на земята край гнездото. Явно драконът я бе съборил. Сега се насочваше към нея, оголил ужасяващите си зъби, и биеше с опашка по водата.

Без да осъзнава какво прави, Нийла протегна ръката си, в която държеше талисмана. От камъка изскочиха снопчета светлина и се накъдриха като водорасли. Тя започна да навива снопчетата с другата си ръка, докато стана голяма блестяща топка. Драконът се бе надвесил над Икраан. Отвори уста и ù изсъска.

– Ей, ти, високият, тъмен грозник! – кресна му Нийла.

Драконът вдигна муцуна... и получи светлинна бомба в лицето. Зарева от болка, задраска с нокти по муцуната си и падна възнак.

Нийла пъхна лунния камък в джоба си и се метна към Икраан.

– Ставай! Бързо! – викна тя и я задърпа.

Икраан се изправи с олюляване. Нийла прехвърли ръката на аскарата около врата си и двете заплуваха над планината със съкровища. Драконът, макар и ослепял, все още имаше обоняние. Той се изкатери по купчината, размахал лапи към тях, но ги пропусна. После загуби равновесие и отново падна назад, като този път върху му се стовариха цял куп от скъпоценностите на Хагарла.