Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 91

Нийла и Икраан заплуваха с всички сили към изхода на пещерата. Басра и другите ги чакаха. Басра беше побесняла. Тя сграбчи Икраан с едната си ръка и Нийла с другата и заплува напред бързо, без да спира да крещи на Нийла.

На Нийла изобщо не ù пукаше. Икраан беше с тях. Жива.

След трийсет напрегнати, бездиханни минути вече бяха извън драконовите територии. Басра спря до един риф и накара всички да се скрият под колония корали, където нямаше да ги забележи никой. Наасир веднага се залови да почиства и превързва раните на Нийла. Всички аскари носеха със себе си лекарства и бинтове и сега дадоха всичките си запаси за нея. Наасир се стараеше да бъде внимателен, но драскотините бяха дълбоки и почистването бе болезнено. Нийла изкриви лице, но не издаде звук. Когато Наасир приключи, откъсна няколко клонки водорасли и ги завърза около гърба ù, за да не падне превръзката.

– Мисля, че почистих драскотините добре, но когато се върнем в Нзури Бонде, ще трябва да отидеш при лечителя. Ноктите на драконите са страшно мръсни. Трябва да сме сигурни, че раните няма да се възпалят – обясни той.

– Русалке, ще ти останат големи белези – рече Икраан.

Нийла се обърна и я погледна, изненадана от възхищението в гласа ù.

– Говориш така, сякаш ми завиждаш. Не знам защо – каза тя. – Никога няма да мога да облека рокля с гол гръб.

– Абсолютно ти завиждам! Няма нищо по-секси от белези от дракон. Не и за кандинианците. Повечето хора, които се озоват толкова близо до дракон, свършват в корема му. А ти не си и помисляй да не носиш рокли с гол гръб! Честно ти казвам, щом раните ти се излекуват, всяко момче в Нзури Бонде ще тича след теб. Нали, Наас?

Наасир се усмихна свенливо. Завърза и последната клонка водорасло.

– Това е достатъчно засега. Трябва да тръгваме към затвора.

Докато Наасир се грижеше за раните на Нийла, Басра седна встрани от останалите, на самия край на кораловата колония. Даже не дойде да види дали Нийла е добре. Докато я гледаше сега, безмълвна, с каменно изражение, Нийла се ядоса. Беше рискувала живота си, беше получила тежки рани и бе спасила Икраан. Какво още трябваше да направи, за да се докаже пред тази русалка?

Търпението ù свърши и тя заплува към Басра.

– Спасих приятелката ти, нали забеляза? За малко да стане на бебешка храна – заяви тя. – Можеше поне едно „Благодаря“ да кажеш.

Басра, без да отмества поглед от пространството пред себе си, поклати глава.

– Не, Нийла – каза тя. – Ти спаси сестра ми.

После се изправи, свали кораловата си гривна с всички резки за убити дракони и я сложи на ръката на Нийла.

– Не ти отива на тоалета, но се надявам въпреки това да я приемеш – каза тя.

Нийла погледна гривната, после преглътна буцата, появила се в гърлото ù.

– Много е старомодно аксесоарите да отиват на дрехите – каза тя. – През този сезон контрастът е всичко.

Басра допря чело до челото на Нийла.

– Благодаря ти – каза Нийла. – Винаги ще пазя гривната. Абсолютно е недостижима.

Басра се усмихна.

– Такава е, да – съгласи се тя. – Като теб.

Трийсет и пет