Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 89
Дженифър Донъли
Усети заслепяваща остра болка в гърба и изпищя. Изпусна лунния камък. Бебето дракон, от което бе взела талисмана, я беше одрало. Сега изсъска ядосано и захленчи за играчката си. От дълбоките бразди по гърба на Нийла потече кръв. Къдравите нишки се издигнаха във водата. Хленченето на брат им и миризмата на кръв събудиха и другите дракончета. Очите им рязко се отвориха, езиците им изскочиха от устите и всичките запълзяха към краищата на гнездото.
Примряла от болка, Нийла се гмурна и взе камъка. В следващия момент усети как Басра и Икраан я подхващат от двете страни. Наасир и Джамал грабнаха няколко скъпоценности от купчината на Хагарла и ги метнаха по бебетата, за да ги върнат в гнездото. Побеснели, че са ги лишили от вкусна, сочна закуска и че ги замерват с твърди предмети, всички бебета заврещяха с пълно гърло.
– Хайде, трябва да се махаме веднага! – заповяда Басра.
Нийла и аскарите заплуваха към изхода. Отдалечиха се от гнездото, от планината със съкровища и навлязоха в тунела, който трябваше да ги изведе от пещерата.
– Слава на боговете, че са прекалено малки, за да ни подгонят – рече Икраан, хвърляйки поглед през рамо. Не изпускаше ръката на Нийла.
Басра, която плуваше напред, изведнъж спря.
– Той обаче не е – каза тя.
Пред тях, на входа на пещерата, стоеше мъжки дракон. Беше по-дребен от Хагарла, но не много. Изрева към русалките и присви уши.
– Плувайте обратно към залата със съкровищата. Много, много бавно – тихо нареди Басра. – Това е единственият ни шанс.
Другите я послушаха, без да свалят очи от дракона. Той ги последва, като бавно клатеше глава наляво-надясно. От устата му се точеха сребристи нишки слюнка. Нийла имаше чувството, че е минала цяла вечност, докато стигнат в залата със съкровищата, но всъщност бяха плували само няколко секунди.
– Разпръснете се и стойте ниско – последва нова заповед от Басра.
Аскарите се пръснаха и камуфлажът им ги сля с калносивия под на пещерата. Драконът се обърка и спря. Подуши водата и се насочи към Нийла, помирисал кръвта ù.
– Ей! – извика Басра. – Ей, кухоглавият! Насам!
Драконът присви очи. Хвърли се към нея, а челюстите му щракаха заплашително. Тя отскочи назад на сантиметри от зъбите му.
– Излизайте! – завика на другите и продължи да подмамва дракона по-далеч от коридора.
Наасир, който не изпускаше торбата с плячка, реши да пробва да се промуши покрай него, но драконът го усети. Завъртя се и огромната му глава се люшна към момчето. Наасир се гмурна под гръдния кош на създанието и мина покрай предната му лапа, като се размина на косъм с щракащите челюсти. Опита се да продължи към коридора, но драконът му запречи пътя и зарева от гняв.
Икраан изруга.
– Така никога няма да излезем оттук – каза тя. – Басра, задръж му вниманието. Ще го подмамя към купчината със съкровища и към гнездото. Вие, останалите, се пригответе.
Докато Басра пляскаше с ръце към дракона и го подмамваше в нужната посока, Икраан се стрелна напред, грабна от купчината една кутия, обсипана със скъпоценни камъни, и заплува към гнездото. Нийла не виждаше какво прави, но след точно две секунди чу писъка на едно от бебетата.
