Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 92

Скръстила ръце на гърдите си, Кора се усмихваше широко на касапницата.

Дори да се бе изморила след трите левги надплуване с Хагарла, не ù личеше. Нейната група беше завела драконите право в затвора. Веднага щом Хагарла забеляза морските камшици, забрави за русалките, които така и така трудно се хващаха, и се нахвърли на медузите.

В момента всички устобръсначи се тъпчеха. Морските камшици се отбраняваха, размахвайки мощните си пипала, но драконите изобщо не усещаха ужилванията през дебелите си люспи. Надзирателите в затвора се опитаха да задържат медузите по местата им, но усилията им бяха напразни. Камшиците се пръснаха, а пазачите напуснаха поста си и отплуваха. Докато ги гледаше как се отдалечават, Надифа и още четирима аскари се промъкнаха през остатъците от живата ограда и събраха ужасените затворници в казармените помещения.

– Сега идва трудната част – предупреди Кора.

– Аха – каза Нийла. – Трудната част. Защото досега всичко беше лесно.

– Каали, Лейло и Сето са заели позиции и ни чакат на север – започна Кора. – Басра, изчакай, докато подмамя драконите надалеч оттук, после с Нийла и Икраан идете при Надифа, за да ù помогнете да изкара затворниците. Останалите, разделете съкровището и се пригответе да плувате.

Наасир изтърси съдържанието на торбата с плячка, която открадна от леговището на Хагарла. Докато Кора и още няколко аскари разпределяха блестящите предмети, драконите приключиха с масовото унищожение на морски камшици. Водата бе помътняла от кръв, парчета медузена плът и гърчещи се пипала.

– Да действаме – нареди Кора и посочи казармата.

Няколко дракона се бяха насочили към бараките. Един се приземи върху покрива на една от тях и започна да я налага със заострената си, шипеста опашка.

Нийла гледаше как Кора и нейната група се приготвиха за следващата фаза от плана.

– Заемете позиция... – започна Кора.

Аскарите сведоха глави и зачакаха. Изглеждаха съсредоточени, трябваше да плуват по-бързо отвсякога.

– Готови...

Главите се отметнаха, телата се напрегнаха, опашките се извиха.

– Плувайте!

Бойците на Кандина се издигнаха като ракети от морското дъно. Нададоха силни възгласи и вдигнаха шум, който нямаше как да се пренебрегне. Когато го чуха, драконите вдигнаха муцуни към тях.

– Ей, Смрадло! – изкрещя Кора към Хагарла на драконски. – Я виж какво си имаме! – Тя вдигна бокал, богато украсен със скъпоценни камъни. – Взехме го от твоята пещера!

Нийла разбираше какво казва Кора. Отново действаше кръвният обет, нямаше какво друго да е. Никога не беше учила драконски.

Другите аскари, без да спират да подвикват и да се смеят, вдигнаха собствената си плячка.

– Взехме съкровището на дракона! Взехме съкровището на дракона! – скандираха те.

– Пещерата ти е празна! Съкровището е наше, Хагъзла! – извика Кора.

Хагарла се ококори. Изрева силно, полудяла от ярост. Кора и групата ù се стрелнаха напред и драконите ги последваха, забравили за затворниците.

Басра даде знак на своята група да плуват към казармата. Спуснаха се над бараките, завикаха на затворниците, че драконите ги няма, и ги подканиха да ги последват.