Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 87

Докато Басра и нейните хора стояха прилепени до дъното, всички от групата на Кора се скриха зад една скала. Самата Кора остана на открито и заплува напред, докато стигна по средата между пещерата и скалата. Тогава си пое дълбоко дъх и нададе остър, ужасяващ писък – писъкът на ранена русалка. После повтори писъка и го потрети, но нищо не се случи.

– Хайде де, смрадлива торба с черва такава! – чу я Нийла да се ядосва. – Ти отливна, миризлива, мекомозъчна...

Тогава се разнесе звук – бавен, ритмичен тътен, който разтърси земята. Кора се усмихна мрачно и отново изпищя. Няколко секунди по-късно Хагарла, кралицата на драконите, подаде глава от пещерата си.

– О. Богове – прошепна Нийла.

– Не се разкисвай, принцесо – предупреди я Басра.

– Яж ми перките, акулска муцуно – каза Нийла, на която съвсем ù беше писнало от злобните подмятания на Басра.

Басра я изгледа, но Нийла не забеляза. Очите ù, разширени до невъзможност, бяха фиксирани върху дракона.

Хагарла беше с размерите на дребен кит. Люспестата ù кожа бе лилаво-черна като синина, а коремът ù имаше белезникавия цвят на удавник. На огромната ù змийска глава се кокореха шест жълти очи с отвесни черни цепки вместо зеници. Черният ù разцепен език се подаде от устата. Тя изрева силно и Нийла видя, че пастта ù е пълна с няколко реда остри зъби, които се виеха в спирала чак до гърлото. По тях висяха останки от последното ù ядене.

Кора отново изпищя. Главата на Хагарла се стрелна към звука и присви очи, когато забеляза Кора. Драконката се напрегна и изскочи от пещерата, но Кора бе по-бърза. От другите пещери наизлизаха още дракони. Хагарла се завъртя и им изрева, за да знаят, че Кора е нейна плячка, но и те искаха да ядат русалско месо, затова се включиха в преследването.

По даден от Кора знак останалите от нейната група изплуваха иззад скалата с викове и крясъци. Появата им подлуди драконите. Нахвърлиха им се поне десетина. Кора и бойците ù заплуваха с бясна скорост, а драконите се понесоха след тях на заострените си като перки на акула криле.

Басра даде знак на своята група.

– Напред!

Пещерата на Хагарла бе изпълнена с нетърпимата миризма на разлагащо се месо и Нийла се уплаши, че ще повърне. С усилие на волята се отърси от гаденето и продължи да плува, съсредоточена върху мисията си. На двайсетина метра от входа, проходът, през който влязоха, се разширяваше в огромна зала.

– Майко мила и безгрешна! – възкликна Нийла, изумена от гледката. Залата бе пълна с невероятно количество съкровища. Златни блюда, сребърни бокали, монети, стъкло, порцеланови вази, ковани брони, бижута, чаши, парчета огледало, бронзови статуетки, алабастрови и мраморни статуи, късове обсидиан, малахит и лазурит, няколко коли, множество велосипеди, метални кафеварки, прибори за хранене, перлени гердани, мечове, ножици – всякакви предмети, които лъщяха или блестяха, бяха струпани на огромна купчина с размерите на планина.