Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 72

Докато те се приближаваха към рецепцията, тя се престори, че говори в една малка съобщителна раковина.

– Абсолютна трагедия! Няма ли това нещо да заработи поне веднъж в жалкия си живот? Ало? Алооо? Така, добре, май записва. Здрасти, русалке! Дано успееш да чуеш това. След час ще съм в „Кльощавата морска крава“, ела да пием по чай с балончета, а? Ако стигнеш първа, вземи ми и една водна ябълка. До после! Цун!

Тя изплува от хотела безгрижно, сякаш заникъде не бързаше. Веднага щом зави зад ъгъла обаче, изплю дъвката и се стрелна по течението като риба-меч. Двайсет минути по-късно беше извън града, в открити води.

– На косъм беше – каза си тя, когато спря за малко, за да отвори чантата си и да извади Уда. – Поуплаших се. Имаме още само половин ден път до Нзури Бонде. Предлагам да плуваме по малките течения. Така пътят ще е малко по-дълъг, но ще е по-сигурно, поне така си мисля. Ще трябва да се понапънем. Готова ли си?

Уда кимна и двете заплуваха нататък. Откакто избягаха от двореца, Нийла и домашният ù любимец прекараха четири дни по теченията, като за през нощта отсядаха в различни хотели и Нийла плащаше сметките с парите, които взе от двореца. Дотук успя да се изплъзне на три различни хайки от дворцови стражи, които, тя бе сигурна, бяха изпратени от родителите ù.

Трудно беше да поддържаш преднина пред стражата, но колкото и да беше странно, Нийла откри, че може да мисли много по-бързо отвсякога. Можеше да предусеща какво ще се случи, също като Ава, и после за секунди да открие изхода от положението – като Сера. Спомни си какво беше казала Сера за кръвния обет в раковината, която ù бе пратила. Сера бе сигурна, че обетът е дал на всяка от тях част от силите на останалите.

Сигурно е права, помисли си Нийла. – Няма какво друго да обясни факта, че успях да се изплъзна на всички.

Знаеше, че не бива да допуска да я хванат. Трябваше да открие талисмана на Нави. Още няколко левги бързо плуване и щеше да е в Нзури Бонде, царското село на Кандина, и съвсем близо до лунния камък.

Поне така си мислеше.

Осем часа по-късно, малкото тясно течение, по което бяха поели, изчезна и двете с Уда съвсем се загубиха насред равната сива пустош, тук-там с рехави туфи водорасли и без всякакви указателни табели освен предупредителните знаци за присъствието на дракони наблизо.

Нийла знаеше, че териториите на устобръсначите са близо до Нзури Бонде и беше сигурна, че двете с Уда не са далече от селото, но високо над морската повърхност лъчите на слънцето започваха да се удължават – след няколко часа щеше да се стъмни. Драконите ловуваха през нощта. Ако Нийла и Уда не стигнеха скоро до селото, трябваше да спят на открито – изгубени, сами и прекалено видими.