Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 70

Уда изглеждаше разтревожена и след секунда започна да се надува. Не след дълго се издигна до тавана. Нийла се раздразни. Нямаше време за изпълненията на рибката. Имаше си по-сериозни проблеми.

– Уда, стига вече! – скара ù се тя. – Слез долу! Не ме карай да идвам да те взимам! О, Уда! Толкова си...

Нийла млъкна. Загледа рибката балон, после довърши:

– Умна!

Заплува нагоре, разцелува рибката по устата и я свали долу.

– Мисля, че току-що измислих как да се измъкна оттук, Уда – заяви тя. – И ти ще ми помогнеш.

Двайсет и седем

Рано на следващата сутрин Нийла чу как ключът се превърта в бравата на вратата. Почти не беше мигнала цяла нощ.

– Идва, Уда. Приготви се – прошепна тя.

Уда се скри под леглото.

Сума влезе в стаята, понесла поднос със закуска. Остави го на една масичка, после заплува обратно към вратата, за да я заключи. Ключът висеше на сребриста панделка. Сума го пъхна в страничния джоб на дългата си роба.

– Как сте, скъпа принцесо? – попита тя. – Добре ли спахте?

Нийла се протегна, премигна сънено и каза:

– Да, благодаря ти, но все още се чувствам изморена. Мисля, че се разболявам. Как мислиш, дали имам температура?

Сума забърза към леглото. Докато ù проверяваше челото, Уда изплува изпод леглото. Крайчецът на сребристата панделка се поклащаше от джоба на Сума. Уда го захапа и заплува обратно.

– Богове, дете! – възкликна Сума. – Ти гориш!

Тя седна на леглото и дръпна панделката от устата на Уда.

О, не, помисли си Нийла.

– И бузите ми са пламнали – каза тя бързо. – Не мислиш ли?

Докато Сума проверяваше, Уда отново се насочи към панделката. Ключът се беше плъзнал по-навътре в джоба на Сума и малката рибка трябваше да се гмурне вътре, за да го извади. – Провери и другата, Сума – помоли Нийла, за да я разсее.

Уда най-сетне успя да захапе панделката и задърпа с всичките си сили, докато измъкна ключа от джоба на Сума. Толкова беше доволна от себе си, че закръжи зад Сума, широко усмихната, с ключа в уста.

– Мисля, че трябва да свалим температурата – каза Нийла и хвърли строг поглед на Уда.

Рибката се стрелна под леглото, заедно с ключа.

– Ще ми донесеш ли бутилката с копривен еликсир от пещерата? – попита Нийла. – Трябва да е на рафта в шкафчето.

– Разбира се, принцесо – каза Сума и стана.

Не беше там. Нийла бе скрила бутилката в килера.

Тя скочи от леглото, грабна магмената лампа, която беше пъхнала под възглавницата си, и я върна на мястото ù на стената. Лампата беше загряла и възглавницата, и главата ù достатъчно, че да заблуди Сума. После Нийла съблече халата си. Отдолу беше облякла дрехите си на авантюристка. Пощальонската ù чанта, с прибран багаж, беше скрита под леглото. Нийла се наведе и я извади в момента, в който Уда се подаде оттам с ключа в уста.

– Добро момиче! – похвали я шепнешком Нийла и взе ключа. – Хайде!

Тя отвори чантата и малката рибка се вмъкна вътре.

– Не виждам копривения еликсир! – извика Сума откъм пещерата.

– Не спирай да търсиш! Сигурна съм, че е там – отвърна Нийла.