Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 71

С треперещи от напрежение ръце тя извади едно от камъчетата невидимки на Вража от джоба си и освободи заклинанието. Почти веднага стана невидима. Отключи вратата, излезе и я заключи след себе си. За щастие в коридора нямаше стражи, които да видят как се отваря и затваря вратата.

Нийла плуваше близо до тавана, както правеше Уда предната вечер, без да се помайва. Щеше да е по-лесно, ако беше излязла през някой прозорец, но всички прозорци в двореца бяха затворени и със залостени капаци, докато страната се подготвяше за война. Тя плуваше по безкрайни коридори, през тържествени зали и над главите на придворните.

– Почти стигнахме – прошепна на Уда, когато видя двойка високи врати, които извеждаха от двореца.

В този момент силен тревожен вик накъдри водата.

– Затворете вратите! Заповед на императора! Принцеса Нийла е избягала от стаята си!

– О, по драконите! – изруга Нийла.

Оставаха ù още около шест метра до изхода. За да се затворят огромните врати, трябваше по двама стражи да бутат всяка от тях с всички сили. Точно това правеха в момента. Вече оставаше по-малко от метър между вратите – пространство, което бързо се стесняваше. Нийла се напрегна и заплува още по-бързо, вторачена в дупката. Събра ръце над главата си, обърна се на една страна и се стрелна между вратите. Те се затвориха с гръм зад нея.

Тя не погледна назад, докато плуваше през императорския външен двор към открити води. Не ù беше приятно, че се наложи да заключи Сума в стаята си. Не ù беше приятно, че ще разтревожи родителите си, но никой от тях не разбираше какво всъщност се случва с нея. Ако имаше късмет, когато откриеха, че всичко, което им е казала, е истина, щяха да ù простят.

Докато плуваше, Нийла чуваше гласовете на втория помощник, на Келефу, на Сума и на родителите си в главата си. Всички те казваха едно и също: Така се правят нещата! Винаги така са се правели!

Нийла знаеше, че ако иска да намери талисмана на Нави и да победи чудовището, ще трябва да забрави за начина, по който се правят нещата.

Ще трябва да открие нов начин.

Нейният начин.

Двайсет и осем

– Хареса ли ви престоят при нас, госпожице Сингх?

– Беше направо недостижим. Може ли сметката? Страшно бързам – каза Нийла, без да спира да дъвче дъвката си от морски плужек.

– Веднага – каза рецепционистът и започна да събира числата. – Една стая за една нощ, два пъти рум сървис...

Докато той смяташе, Нийла хвърли нервен поглед към излъсканата слюдена стена зад гърба му. Виждаше групичка маталийски стражи на улицата пред хотела. Колко още щяха да стоят там?

– Готово! Шест троки и пет друпа.

Докато Нийла плащаше, стражите влязоха вътре. Един от тях държеше пергамент. Нийла знаеше, че на него има нейна картина. Нямаше време да плува към горните етажи или да извади камъче невидимка. Щеше да се наложи да излезе през парадния вход. Отправи кратка молитва илюзиото, което бе направила по-рано, за да издържи, обърна се и пое към вратата. Беше превърнала чантата си в лъскава модерна чантичка, черната ù коса отново бе станала руса, кожата ù беше розова, а ноктите ù блестяха в сребристо. Черните си одежди на авантюристка беше преобразила в дълга, широка фланелка за кабалабонг в неоновосиньо с надпис „Давай Гоа![14]“ отпред и цифрата 2 на гърба. На носа ù стояха огромни кръгли очила, а от ушите ù се полюшваха лъскави златни халки. Стражите търсеха принцеса, облечена като авантюристка. Изобщо нямаше да погледнат кабалабонгска фенка.