Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 69

Дженифър Донъли

Нийла заплува напред-назад из стаята си, докато се чудеше коя точно драконова територия е избрала Мероу, за да скрие талисмана. Очевидният отговор беше тази на устобръсначите, но и някои от другите видове можеха да бъдат опасни. Спря пред прозореца и се загледа навън, прехапала устни. Слънцето почти беше залязло. Последните лъчи чезнеха във водата и от запад се надигаше силно течение. То развя знамената на Матали около двореца. Нийла погледна националния символ – кралицата устобръснач със специалното си яйце, което за разлика от нормалните не беше грозно и кафяво. Без да сваля поглед от знамената, Нийла усети как плавникът ù затрепери, а кожата ù стана яркосиня. Беше се сетила за нещо.

– Уда! – каза тя. – Лунният камък на Нави също е с форма на яйце. Така каза Сера. Може би това на знамето не е яйце... Може би е лунният камък! Ами ако Мероу е дала талисмана на кралицата устобръснач, защото те са най-опасните създания в тези води? А кралицата го е предала на следващата, тя на следващата и така нататък. Който е измислил националния флаг, явно е видял кралицата на драконите с талисмана. Не е знаел, че е лунен камък. Откъде да знае? Явно си е помислил, че е яйце. Значи е там, Уда! Лунният камък е при устобръсначите. Сигурна съм.

„Ще ти трябват войници“ – беше казала Серафина.

Да, помисли си Нийла, хиляди войници. С копия, щитове и магмомети.

– Как ще се справя? Невъзможно е – продължи да говори тя на рибката. – Даже да отида с войници, по-добре направо да си окича табелка „Обяд“ на шията.

Тя млъкна за малко, за да помисли, после каза:

– Може би Кора ще ми помогне. Помниш ли я, Уда?

Уда бързо поклати глава.

– Напротив, помниш я. Просто не ти се ходи там.

Нийла се бе запознала с Кора по време на едно от многото пътувания с кралското семейство до западните части на империята. Кора, която сега трябваше да е на деветнайсет, управляваше доста голяма част от Матали като васал на императора. Когато кандинианските младежи достигнеха пълнолетие, на шестнайсет години, трябваше да се докажат, като преплуват териториите на устобръсначите. Тези, които успееха, официално се приемаха за възрастни. За онези, които не успееха, се пееха заупокойни молитви.

– Ако има някой, който познава земите на устобръсначите и може да се оправи, без да се загуби там, то това е Кора – каза Нийла. – Веднага трябва да отида в Кандина. Трябва да има начин да изляза оттук. Просто трябва.