Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 68

Нийла се надигна от стола. Тъкмо щеше да си налее поредната чаша чай, когато чу почукване по прозореца. Стресната от звука, Уда се наду. Нийла заплува към прозореца и видя, че пред него кръжи пеликан. Птицата отново почука по стъклото.

– Не мога да го отворя! – каза тя. – Съжалявам!

Кираат беше омагьосал прозорците в стаята ù, за да не може да се измъкне през някой от тях, но един беше открехнат, за да влиза прясна вода. Или една раковина.

Пред погледа на Нийла пеликанът бутна именно раковина през тясното пространство.

– Благодаря ти! – каза тя и я взе. Разопакова няколко зизита и ги даде на птицата. Знаеше, че пеликаните много ги обичат. Този веднага ги прибра в торбата под клюна си и заплува нагоре към повърхността. Развълнувана, Нийла вдигна раковината до ухото си. Веднага позна гласа.

Здрасти, Нийлс, каза Серафина. – Стигнах до къщи. Надявам се, че и ти си си у дома. Добре ли си? С Линг се опитахме да те призовем с конвока, но не успяхме да се свържем, затова пращам раковина. Рисковано е, знам, но казах на пеликана да я счупи, ако го подгонят ездачи на смъртта. Не мога да обясня всичко, но мисля, че теорията ми за Мероу е вярна – скрила е талисманите по време на Пътя. Освен това мисля, че е скрила всички без един във водите край родните места на маговете. Една витрина каза на мен и Линг, че талисманът на Нави е яйцевиден лунен камък. Мисля, че е някъде в драконовите територии на Матали. Ако тръгнеш да го търсиш, не тръгвай сама. Ще ти трябват тежко въоръжени войници или драконите жива ще те изядат. Аз тръгвам да търся Камъка на Нерия. Пожелай ми късмет. Тук в Серулия е трудно. Нещата са много зле. А и изобщо не знам как да направя това, което трябва да направя. Липсваш ми. Много. Но някак си те нося с мен. Заради кръвния обет. Ако знаеш какви фрагове мятам! Мога и да говоря със змиорки и среброриби. Мисля, че с обета сме си смесили и силите. Последва пауза, после гласът продължи. Махди е жив. Добре е. Само това мога да кажа засега. Опитваме се да научим каквото можем за Яз. Не губи надежда. Ще го намерим. Сигурна съм. Обичам те, Нийлс. Разбий раковината, когато свършиш, ясно?

Нийла прихна от радост, че Сера и Махди са добре. Щеше ù се да беше чула, че и брат ù е добре, но нямаше да губи надежда. Доколкото познаваше Язид, щяха да го открият в някой нощен клуб.

После се замисли за другото, което ù бе казала Сера – че талисманът на Нави е лунен камък и че се намира в драконовите територии... но в чии точно? В Матали имаше десетки драконови територии.

Драконите бяха основният източник на богатството на Матали. Топлите му води предлагаха отлични условия за размножаване на много видове. Един от тях, бенгалският синьоперест, който беше спокоен и добродушен, се използваше за теглене на каруци и карети. В Матали се въдеха и черноноктестите лакшадва – огромни, силни дракони, които „служеха“ в армията на империята. Имаше и кралски арабски дракони – създания, толкова ослепително прекрасни и толкова скъпи, че само най-богатите морски хора можеха да си ги позволят. Имаше още много видове, които се отглеждаха в империята и се изнасяха в чужбина. Освен устобръсначите, които бяха диви и кръвожадни. Векове наред се правели опити да бъдат опитомени, но всички те завършили катастрофално. Въпреки това устобръсначите изпълняваха много важна задача. Те живееха в Мадагаскарския басейн, в Западен Матали, близо до Кандина. Всеки опит да бъде нападнат Матали през Мадагаскарския басейн се проваляше, защото нападателите не можеха да минат през териториите на устобръсначите. Именно ролята на този вид като пазители на една от границите на империята бе причината образът на един от тях да стои на националното знаме.