Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 7

Един-единствен тънък лъч светлина се бе проточил през цепнатина в тавана. Нищо друго не нарушаваше мрака в стаята. Серафина тихо изпя заклинание илюмината, дръпна лъча към себе си и го разшири така, че да освети цялото помещение. Когато очите ù привикнаха, видя, че стаята някога е била голяма и елегантна част от терагогска къща. Две от стените се бяха срутили, другите две все още стояха изправени. Над главата ù висяха огромни греди, които някога бяха крепили покрива. И те бяха покрити с отпадъци, а върху всичко това растяха гъсти туфи водорасли.

Серафина заплува из стаята в търсене на изход, но така и не го откри. Изпя коммовео, отново съвсем тихо, за да не издаде присъствието си. Заклинанието ù трябваше, за да помести огромните каменни късове, но не успя. Поне десетина заклинатели трябваше да пеят, за да се помръднат камъните. Тя побутна няколко тухли и други останки от стените, но успя единствено да си посипе главата с пясък и тиня.

Тогава усети вибрацията във водата. Силна беше. Онова, което я предизвикваше, със сигурност беше едро. Русалката се завъртя. На метър от нея се носеше голяма ядосана морена. Змиорката се изправи на опашка, засъска и оголи смъртоносните си зъби.

– Моля, змиорке, аз проблем на теб не – бързо каза Серафина.

Неправилната граматика на изречението, което излезе от устата ù, я стресна. Още повече я стресна фактът, че произнесе думите на змиорски, език, който не говореше.

– Какво търсиш тук? – попита змиорката тихо и заплашително.

Разбирам я! – помисли си Серафина. – Как е възможно? Линг е единствената русалка, за която знам, че говори змиорски.

Със закъснение си даде сметка, че и със среброрибата бе разговаряла на нейния език. В следващия момент се сети – кръвния обет.

Когато петте русалки бяха смесили кръвта си и се бяха заклели да обединят усилията си, за да победят Абадон, част от магията на Линг трябва да беше влязла в нея. Дали бе получила и част от магията на Нийла, Ава и Бека?

– Зададох ти въпрос, русалке – изръмжа морената и мръдна напред.

– Аз излиза. Опитва – обясни Серафина.

– Как влезе?

– През огредалото.

Сега разгневената змиорка изглеждаше съвсем объркана.

– Огредарото. Огледалото. Моля, змиорке, покажи навън.

– Има един тунел – заяви змиорката. – Но няма да можеш да влезеш в него, малък е. Ще трябва да си идеш по пътя, по който дойде.

– Не! Не може! Там лош мъж. Моля, ти, змиорке, навън.

– Ще ти покажа тунела, но няма смисъл – рече змиорката.

Тя заплува към остатъците от едната стена. Посред боклуците стоеше обло парче камък с диаметър около половин метър.

– Тук е – каза змиорката и посочи с опашка зад камъка.

В тази част на стаята беше толкова тъмно, че Серафина не бе успяла даже да види камъка, да не говорим за тунела зад него. Тя се вкопчи здраво в камъка и го размърда, за да го освободи от пясъка и наноса. После изпя второ коммовео, за да го премести от мястото му. Свали торбата си от рамо, коленичи на земята и пъхна ръка в тунела. Усети леко течение.