Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 9

Не можеше повече да се сдържа. Набързо изпя канта пракс заклинание за маскировка, което щеше да ù позволи да се слее с околността като октопод. Праксът, или простата песен, беше най-ниското ниво на русалската магия и не изискваше много енергия или майсторство. Веднага щом изпя заклинанието, тя заплува към руините на града.

След няколко минути стоеше на прага му. Гмурна се надолу, решена да влезе в града така, както го бяха правили предците ù – по улицата. Заплува напред, от време на време спираше, за да докосне колона или пиедестал, на който някога бе стояла статуя, и четирийсетте века, които бяха минали от разцвета на Атлантида, някак изчезнаха.

Влизаше в бедняшки и богаташки къщи. Времето и наносът бяха покрили почти всичко, но в една от къщите видя мозайка на мъж, жена и три деца – семейството, което бе живяло там. В друга попадна на статуя на морската богиня Нерия, по чудо останала недокосната. В трета къща откри човешки скелет – предположи, че е на жена, заради гривните и пръстените. Костите ù бяха тънки и обвити във водорасли. Миниатюрни рибки плуваха из черепа, влизаха и излизаха през очните кухини. Сякаш целият град е омагьосан. Коя ли е била тази? – замисли се Серафина с тъга. – Дали е познавала Шестимата магове, управлявали Атлантида? Дали е виждала талисманите им? На Сера страшно ù се искаше мъртвите да можеха да говорят.

Докато гледаше костите, я стресна внезапно движение отляво. Кинжалът за секунда се озова в ръката ù, но се оказа, че е просто рак, който пълзеше по стената. Тя въздъхна от облекчение, но се сети къде се намира – в царството на опафагите. Информацията, която ù трябваше, беше тук със сигурност, издълбана върху някой фронтон или каменен фриз. Колкото по-бързо я намереше, толкова по-добре.

Серафина заплува нататък, навлезе по-дълбоко в града, наострила очи и уши за всеки звук и движение. Заклинанието за маскировка ù позволяваше да приема цветовете на нещата, покрай които минаваше – пясъчните оттенъци на купчините камъни и тухли от срутените сгради, розовото и бялото на коралите, зеленото и кафявото на водораслите. В центъра на Елизия, знаеше тя, бе Палатата на шестимата царували, наред с храмовете на по-главните богове и богини от пантеона на атлантидите. Там бяха и острокона, и агората. Тези обществени сгради бяха по-обещаващи за целта ù, отколкото частните домове.

Тя подмина нещо, което изглеждаше като работилницата на майстор колар, зад чиято вече несъществуваща витрина все още стояха колела за каруци, обсипани с дребни миди лепки. До нея имаше ковачница и работилница за каруци. Даде си сметка, че явно се намира в занаятчийския квартал, като фабрата в Серулия. Улицата, по която плуваше, извиваше наляво и се стесняваше. Серафина продължи по нея. Лека-полека магазините и работилниците по улицата станаха по-зловещи. Мина покрай магазин за ковчези и друг за савани.