Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 66

Серафина изстена от безсилие. Отговорът на този въпрос беше пред очите ù, някъде из бележките. Трябваше да е там. Защо не можеше да го види?

Тя взе писалката и надраска рисунка на голям диамант върху пергамента. Нарисува го така, както го беше описала лейди Талия – във формата на сълза.

– Хайде, Мероу, помогни ми малко – прошепна тя. – Моля те. Къде е Камъкът на Нерия?

Вратата към бункера внезапно се отвори. Николо и Доменико се появиха в подземието. Изглеждаха разстроени. Скоро Серафина разбра защо. Бяха намерили бебе. Малко момченце. Беше на не повече от два-три месеца и ревеше с цяло гърло. Николо го държеше, а Доменико пелтечеше несвързано.

– Открихме го на фабрата. Чухме го да плаче. Не мога да повярвам, че ездачите на смъртта не са го чули. Беше скрит зад един корал. Не знаем как се е озовал там. Той е бебе, магистро! Какво ще правим?

Преди Фосегрим да успее да отговори, Алесандра доплува до Николо и грабна детето от ръцете му.

Опита се да го успокои.

– Oh, povero, piccolo infante![12] – загука тя. Беше от Лагуната и често превключваше на италиански. – Dolce bambino! Poveretto! Dolce infante![13]

Infante.

– О, богове – прошепна Серафина. – Знам къде е талисманът.

Двайсет и пет

Серафина скочи от стола си толкова бързо, че го събори.

– Магистро! – извика тя.

– Богове, дете, какво ти става? – стресна се Фосегрим.

– Къде мога да намеря раковини за корабокрушения в Миромара?

– На осмо ниво – каза той. – Защо?

Серафина грабна торбата си и я преметна през рамо. После заплува към вратата.

– Принцесо, чакайте! Къде отивате? Навън е опасно – запротестира Фосегрим.

– Трябва да тръгвам, магистро. Ще се върна възможно най-бързо. След няколко дни, надявам се. Кажете довиждане на другите от мен. Може ли да взема компас? – попита тя и без да чака, грабна един от близката лавица.

– Да, разбира се. Но защо? – настояваше Фосегрим.

– Ще ви разкажа, когато се върна – каза Серафина, прегърна стария човек, взе една магмена лампа и изплува от бункера. След няколко минути беше на осмо ниво.

Infante.

Думата беше събудила спомен: образът на картина, окачена на стената в библиотеката на дука, преди да я открадне Рафе Тепрез. Картината бе портрет на далечна роднина на дука от миналото – Мария-Тереза, инфанта на Испания. Около шията ù имаше огърлица с огромен син диамант – скъпоценност, предавана от поколение на поколение испански кралици. Затова ли Мероу е била на испанския бряг? За да даде собствения си талисман на човек?

Колкото повече мислеше за това Серафина, толкова по-смислено ù се виждаше. Мероу е избрала човек, защото те са най-опасните врагове на морския народ. Въпросният човек трябва да е бил предтеча на инфантата, затова накрая диамантът се е оказал в нея. А Рафе Тепрез бе откраднал портрета, за да го покаже на Трахо, та да може той да знае точно как изглежда талисманът, който търси.