Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 51

Сера кимна. Взе един фенер с лунни медузи. Марко отвори вратата и тя изплува в тунела.

Махди я следваше по опашката.

Деветнайсет

Сера се напрегна, готова да направи фраг-заклинание или да завихри водовъртеж.

– Готова ли си? – прошепна Махди.

Тя кимна. Бяха пак на Базалтова улица, в тунела, без да знаят какво ги очаква от другата страна на желязната врата.

Махди притисна ухо до желязото. Послуша няколко секунди, после бавно дръпна резето. Пое си дълбоко дъх и отвори вратата.

Мазето беше празно.

Сера остави фенера на земята и предпазливо заплува след Махди. Прекоси мазето и понечи да тръгне към първия етаж, но спря, щом чу шум отгоре. Шумът идваше от събарянето и чупенето на мебели.

Махди я настигна.

– Ездачи на смъртта. Горе – каза той само с устни, без да издаде и звук.

Сера хвърли поглед на разнебитената дървена врата, която извеждаше от мазето. Беше открехната. Махди я беше затворил, когато слязоха тук. Тя беше сигурна. Докосна го по ръката и посочи вратата. Той кимна. Разбра какво се опитва да му каже Сера: Не сме сами тук.

Сера се завъртя бавно в кръг, очаквайки да види как Трахо се спотайва в сенките, усмихнат, с харпун в ръка. Нямаше го.

Отгоре долетя още един силен трясък, от който тя замръзна на място.

Махди, който не сваляше очи от вратата, я подкани с жест да го последва в тунела, но тя поклати глава.

– Те са тук. Сира и майка ù. Сигурна съм, че са тук – прошепна тя. – Те са оставили вратата отворена.

Махди вдигна пръст, за да ù покаже, че разполага с една минута.

Тя се понесе из мазето като водовъртеж, надничаше във всеки ъгъл, погледна зад магмената пещ за отопление, огледа купчините стари мебели. Махди правеше същото, като от време на време хвърляше по едно око на вратата. Когато минутата изтече, той ù направи знак, че е време да тръгват.

Сера кимна с натежало сърце. Явно Трахо бе намерил Сира и майка ù. Рискованото им връщане тук беше напразно. Тя заплува обратно към тунела.

В един момент някакво движение привлече погледа ù. Идваше откъм диван с коралова рамка, с отдавна изгнила тапицерия от морска коприна, който беше бутнат почти до стената, но не се допираше до нея. Изпод този диван се подаваше мъничък зелен плавник. Сера сграбчи Махди за ръката и му посочи плавника.

Приближиха се. Свита в пространството между дивана и стената, лежеше русалка с издут корем, с малко треперещо момиченце в прегръдките. Очите на майката се разшириха, когато видя Махди с униформата му на ездач на смъртта. Прегърна дъщеря си по-здраво и се притисна към стената.

– Всичко е наред – прошепна Сера. – Той не е от тях. Маскировка е. Елате с нас. Ще ви изведем оттук.

Майката я погледна неуверено, после хвърли поглед към Махди и пак погледна Сера. В този момент отгоре долетя нов трясък.

– Моля ви – каза Сера. – Нямаме много време.

Майката обаче беше парализирана от ужас и не смееше да им се довери.

– Претърсете мазето! – заповяда един глас.

Сера позна този глас. Чуваше го в кошмарите си.

– Трахо – каза тя. – Наистина трябва да тръгваме.