Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 50

Последните обитатели на убежището плуваха към тунелите с всички сили. Махди подбра Сера и децата пред себе си и затвори вратата на мазето. Тя беше паянтова, пълна с дупки на дървояди, и едва се държеше на пантите си. Нямаше смисъл да я омагьосва. Другата врата обаче, която водеше към тунелите, беше желязна, така че заклинанията за сила или камуфлаж нямаше да подействат – желязото отблъскваше магията. При все това вратата имаше здрава ключалка. Веднага щом всички се озоваха в тунела, Махди затвори тежката врата и дръпна резето.

– Това ще ги забави – каза той на Сера. После се обърна към децата. – Хайде, деца. Сега ще се надплуваме. Първият, който стигне до разклонението в края на тунела, печели. Готови, старт!

Франко и Джанкарло се стрелнаха напред. Сера плуваше след тях с Матео в ръце. Махди беше последен, с бебетата. Не носеха магмени лампи, но успяваха да се ориентират по светлината от фенерите, които бяха взели някои от другите хора, вече далеч напред.

Плуваха петнайсетина минути през един тъмен, тесен тунел, пълен с морски звезди и морски паяци. На два кръстопътя завиха вдясно, после поеха вляво и се озоваха в тунел, обсипан с графити. Една от рисунките представляваше огромен портрет на капитан Кид[10], в средата на който се отвори врата, за да ги пропусне.

– Трябва да почукаш четири пъти по гърдите на Кид – обясни Махди. – Паролата е „морска краставица“. Ако се наложи да идваш сама.

Мъж на име Марко ги подкани да влизат по-бързо.

– Вие ли сте последни? – попита той.

Махди кимна и Марко заключи вратата зад тях. Сера се намери в друго мазе.

– Тук има болно дете – каза тя. Беше се задъхала, докато носеше Матео през тунелите.

Един мъж взе детето от ръцете ù и го понесе към тукашния лазарет. Марко обясни на Махди и Сера къде да намерят легла за другите деца. Когато ги сложиха да легнат, момчето на име Франко попита:

– Къде е Сира?

На Сера ù се сви стомахът. Молеше се Сира да е някаква играчка.

– Коя е Сира? – попита Махди.

– Тя ми е приятелка. Майка ù е болна. Ще си има бебе. Спяха горе.

– Връщам се – реши Сера.

– Няма начин. Това е живо самоубийство. Ездачите на смъртта сигурно вече са в къщата – каза Махди.

– Трябваше да проверим втория етаж.

– Ами ако го бяхме проверили, а ездачите на смъртта бяха разбили вратата, докато сме там? Кой щеше да спаси тези деца тук?

– Всеки, останал в онази къща, ще бъде пратен на разпит при Трахо.

– Ти също, ако те хванат.

– Говорим за дете, Махди. За бременна русалка и малко дете! – Серафина започна да повишава тон. От страх. И от гняв.

– Ако се върнеш и те хванат, Трахо ще те накара да му кажеш къде е тази къща, а също и тези хора.

– Това са моите хора, Махди. Моят народ! – извика тя. – Няма да му ги дам!

– Сера...

Но тя вече плуваше обратно към мазето.

– Пуснете ме. Връщам се на Базалтова улица. Трябва да прибера още двама души – каза тя на Марко.

– Идеята никак не е добра – предупреди я той.

– Пуснете ме веднага! – викна тя.

Марко я изгледа, после каза:

– Тази врата има шпионка. Ако видя, чуя или подуша войници след теб, няма да я отворя. Оставаш навън, русалке.