Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 49

– Махай се оттук, Махди! – изсъска някой. Беше Джия. – Ти си единствената ни връзка с Трахо. Ако сега те хванат, няма да получаваме информация за патрулите!

– Ами ти и Алдо? – извика Махди, за да успее тя да го чуе сред изплашените писъци и блъскането по вратата. – Какво ще стане с вас, когато успеят да влязат?

– Не ни мисли нас. Ще стигнем до тунелите – отвърна Джия.

Сера обаче видя страх в очите ù. Опитва се да бъде убедителна заради Махди. За да го накара да тръгне, помисли си тя. – Знае, че няма надежда.

Въпреки робуса на Алдо вратата, направена от дърво от потънали кораби, се трошеше под напора на ездачите на смъртта.

– Трахо няма да хване тези хора. Няма – каза Серафина твърдо. Но как можеше да го спре? Опита се да помисли, но от писъците на околните ушите ù кънтяха, а собственият ù страх пулсираше в главата ù.

Трябва да им помогна, каза си. – Не може да няма начин.

Отново се случи същото, което бе станало в пещерите на йелите, когато Абадон се опита да премине подводния огън. Обгърна я  студена, кристална яснота. Тя потуши хаоса в главата ù, съсредоточи вниманието ù и ù показа цялата дъска, а не отделните фигури.

– Забрави тунелите. Ето, вземи – каза тя на Джия и извади от торбата си две от трите скъпоценни камъчета, които Вража ù бе дала. – Камъчета невидимки за теб и Алдо. Използвайте ги. Веднага. Задръжте ездачите на смъртта колкото можете по-дълго отвън. Когато успеят да влязат, качете се на горния етаж и излезте през някой прозорец.

Джия кимна, смелостта се бе завърнала в погледа ù.

– Така ще направим. Благодаря ти, русалке. Сега тръгвай!

Сера и Махди заплуваха бързо към мазето, но изведнъж чуха тихо, уплашено хлипане. Спряха, обърнаха се и се насочиха към мястото, откъдето долетя звукът. Това беше някогашната всекидневна, където в една люлка лежаха две бебета русалки на не повече от годинка. В две легла наблизо седяха две малко по-големи момченца с разширени от страх очи. Трето момче лежеше със затворени очи. Това бе Матео, момчето с температурата.

– Матео? Чуваш ли ме? – попита Серафина, като го разтърси леко, за да го събуди.

Момчето отвори очи. Гледаше изцъклено, невиждащо.

– Не можем да ги оставим тук – каза Махди и хвърли бърз, тревожен поглед към коридора.

– Хайде, Матео, не се страхувай – нежно говореше Сера. – Трябва да тръгваме. Прегърни ме през шията.

Момчето я послуша и Сера го извади от леглото. Махди взе двете бебета от люлката, по едно в ръка, после каза на другите две момченца, Франко и Джанкарло, да плуват след него, защото всички отиват на приключение. После се отправи към мазето.

Сера ги следваше. Алдо и Джия все още пееха заклинанието, но гласовете им бяха прегракнали, а шумът от блъскане по вратата беше оглушителен.

– Ами стаите на горния етаж? Ако и там е останал някой? – попита Сера, когато стигнаха вратата на мазето.

– Нямаме време да проверяваме. Трябва да заведем децата на сигурно място – обясни Махди.