Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 52

– Сира – обърна се Махди към малката русалка. – Приятелите ти те чакат. Франко и Джанкарло. Казаха ми, че си тук. Те са на сигурно място и искат и ти да си там.

Малката русалка се усмихна храбро на Махди и го хвана за ръката.

– Хайде, мамо – каза тя. – Всичко е наред.

Махди бързо избута майката и дъщерята в тунела. Сера ги последва. Тъкмо затваряше вратата след себе си, когато в мазето нахлуха четирима ездачи на смъртта.

– Ей, ти! Спри! – извика един от тях.

– Извикайте капитан Трахо! – кресна друг.

Единият посегна към харпуна, който висеше на колана му. Други двама заплуваха към Сера. И двамата носеха магмени фенери.

Сера си даде сметка, че имат само няколко секунди, в които ще се реши дали ще живеят, или ще умрат. Сега ù трябваше нещо повече от канта мирус, трябваше ù канта малус. Тя не се поколеба. Накара гласа си да зазвучи ниско, мрачно, докато се втренчваше в стъклените глобуси на фенерите.

Лава гореща, помогни,

от взора на враговете ни скрий.

Съскай, бълбукай, гори,

злите войници рани.

Лава смъртоносна, помогни,

оковите си стъклени счупи!

Махди се хвърли към Сера в момента, в който последната нота се отрони от устните ù. Дръпна я в тунела и затвори вратата с трясък. Бързата му мисъл спаси живота ù.

Взривът беше мигновен и толкова силен, че разтърси земята. Сера зърна ослепителна бяла светлина в процепа под вратата, чу как по желязната врата заваляха парчета от мебели и долови съскането и бълбукането на лавата.

След това настана тишина.

– Дали са... – започна тя.

– Да, мъртви са – потвърди Махди. – Никой не би оцелял след такъв взрив. Съмнявам се, че и къщата е оцеляла. Богове, Сера, какво беше това?

– Тъмна песен – каза тя. – Законна е, ако се използва срещу врага по време на война. Нямах избор, Махди. Или те, или ние.

– Знам. Имах предвид теб. Кога си се научила да правиш толкова силни фрагове? Познавам опитни военачалници, които не могат да го направят.

„Заради кръвния обет е“, помисли си Сера. Дал ми е уменията на Нийла със светлината и тези на Бека с огъня. Отвори уста да разкаже на Махди за новите си умения, или поне да се опита, когато иззад вратата долетяха викове.

– Идват още ездачи – каза Махди напрегнато. – Изглежда, Трахо е имал подкрепления пред къщата. Време е да тръгваме.

– Благодаря ви – каза майката на Сира, когато поеха по тунела. – Благодаря ви, че се върнахте за нас.

В светлината от фенера на Сера лицето ù изглеждаше бледо и измъчено. Дишаше тежко.

– Аз съм Калиста, между другото.

– Добре ли си?

– Раждам.

– Олеле. О, богове! – възкликна Махди и нервно прокара пръсти през косата си.

– В новото убежище има лазарет. Не е далече, на около половин левга – каза Сера. – Ще успееш ли да стигнеш дотам?

Калиста се позасмя немощно.

– Имам ли избор?

– Сера, ти я хвани за едната ръка, аз ще я хвана за другата. Сира, ти плувай след нас – разпореди се Махди.

Сера се надяваше, че ще могат да плуват по-бързо от миналия път, тъй като сега знаеха накъде да се движат, но надеждата се оказа напразна. Тунелите бяха много тесни и нямаше как да плуват тримата един до друг. На нея и Махди често се налагаше да плуват настрана, което ги забавяше. Зарадва се, когато пред очите им се появи първото разклонение.