Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 53

Преди да стигнат до него, Махди спря внезапно.

– Задръжте за минута – каза той.

– Какво има? – попита Сера.

После ги чу: гласове. Приближаваха бързо.

– Успели са да минат – каза Махди. – При кръстопътя ще се разделим. Вие трите свийте надясно и плувайте колкото можете по-бързо към убежището. Аз ще тръгна наляво, за да ги отклоня.

– Не, Махди! – възпротиви се Серафина.

– Тръгвайте! – изсъска той. Извади една медуза от фенера на Сера, за да си осветява пътя, взе камък от земята и се стрелна в левия тунел. След секунда Сера чу дращене. Махди влачеше камъка по стената на тунела.

– Хайде – каза тя на Сира и Калиста. Спомни си предупреждението на Марко, че няма да я пусне обратно, ако по опашката ù се носят войници. – Трябва да плуваме бързо.

Поеха по дясното разклонение на тунела, като се стараеха да плуват колкото могат по-бързо. След няколко минути Сера видя втория кръстопът. Когато стигнаха до него, отново се чуха гласове.

Планът на Махди се бе провалил. Ездачите на смъртта не бяха тръгнали след него, идваха след тях.

Сера сложи ръце на раменете на Сира. Детето бе на не повече от осем години.

– Сира, слушай ме. Трябва ти да заведеш майка си в убежището, става ли? Можеш да се справиш. Сигурна съм в това.

Тя ù обясни какво да направят, за да ги пуснат в убежището, извади една лунна медуза от фенера и я сложи в ръчичките на Сира.

– Тръгвайте! – прошепна тя.

Когато Сира и майка ù изчезнаха от погледа ù, Сера заплува към другия тунел.

– Помощ! – завика тя. – Не можем да намерим убежището! Моля ви! Чува ли ни някой?

Този път планът успя. Ездачите на смъртта заплуваха към нея, не към Сира и Калиста.

– Видях я! – чу да вика един от ездачите. В стената на тунела се удари сребристо копие, на косъм от опашката ù. Ездачите на смъртта плуваха бързо, но Серафина, която беше отслабнала и заякнала от седмиците, прекарани по теченията, плуваше по-бързо. След няколко минути тя зърна края на тунела. От откритите води навън се процеждаха слънчеви лъчи. Тя се напрегна за последен път, заплува още по-бързо и се изстреля навън. Озова се срещу острокона. С последни сили прекоси течението и се вмъкна вътре. Пое направо към мрачните му дълбини. С думкащо сърце и болки в дробовете, тя влезе в една от слушалните и се скри под най-близката маса.

Минаха няколко минути. После още няколко. Когато измина половин час, Сера най-сетне си позволи да повярва, че е избягала от преследвачите си. Мускулите ù трепереха. Опашката ù се гърчеше от болезнени мускулни крампи. Протегна се и затвори очи.

– Моля – зашепна тя, – моля, нека Сира и Калиста да са стигнали в убежището. Нека Махди да е добре.

Тя си спомни доверието, което излъчваха очите на малката русалка. Спомни си отчаяното облекчение в погледа на майка ù. Ами ако ездачите на смъртта се бяха разделили, за да претърсят и двете разклонения на тунела? Ако Сира и Калиста ги бяха завели направо в убежището на Пазарната улица? Дали не беше застрашила живота на десетки хора заради двама души?