Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 47

– Не знам. Още не е съвсем готов. Засега ме изпитва, проверява дали може да ми вярва. В началото ми даде командването на два патрула. Явно съм направил нещо както трябва, защото ги увеличи на двайсет точно преди да тръгне от Миромара, за да търси теб и Нийла. Сега отговарям за прочистването на целия град. Правя по три-четири обиколки на ден. Мисля, че е изнервен.

– Защо?

– Говори се за серулианска съпротива.

В сърцето на Серафина покълна надежда.

– Наистина ли, Махди? Кой е водачът? – попита тя.

– Не знаем.

– Помислих си... Да не са майка ми или брат ми – промълви тя, а надеждата повехна.

Махди я погледна, но не каза нищо.

Серафина разбра. Сведе глава. През всички тези седмици отказваше да го приеме. През цялото време вярваше във възможността майка ù все още да е жива.

– И двамата ли? – попита тя тихо. – Сигурно ли е?

– Знаем, че Изабела е мъртва. За Дез не сме сигурни. Никой не го е виждал. Но знаеш какъв е. Непримирим. Ако беше жив, никой нямаше да успее да го удържи далеч от Серулия. Щеше лично да се нахвърли върху Трахо. Съжалявам, Сера.

Серафина кимна. Сълзите опариха очите ù, но тя премигна, за да ги прогони.

– Не успях да се сбогувам с тях – каза тя. – С баща ми, с Дез и с майка ми. Тя умря, борейки се, Махди. Знаеше ли? Умря, докато се опитваше да ме защити. Иска ми се да можех да ù благодаря. Да можех да ù кажа колко много я обичам...

Не успя да сдържи въздишката от мъка. Махди я притегли към себе си и я прегърна силно. Тя сви юмруци и заудря по гърдите му. Той не реагира на ударите и продължи да я притиска и да я люлее, без да казва нищо, защото нямаше какво да каже. Болката ù бе прекалено силна за думи.

След известно време я пусна.

– Има и добри новини – каза той. – За чичо ти. Видели са го и се говори, че...

– Отива на север. При коболдите.

– Значи си чула. Явно слуховете се разпространяват. Не се учудвам. Доста се говори за това в града. В Златния клафтер. На вечерите, давани от Ди Ремора и от Волнеро. Благородниците се надяват той да се върне.

– Ходиш у Волнеро? – попита Серафина.

Махди кимна. Серафина извърна очи.

– Погледни ме, Сера – нареди Махди и обърна лицето ù към себе си. – Ето каква е истината. Онази нощ в Лагуната целунах Лучия, чуваш ли? Това не означаваше нищо за мен. Все още я целувам...

Серафина направи гримаса.

– И това продължава да не означава нищо. Част от работата ми е. Зелен иска да ù играя по свирката, защото тя и майка ù са близки с Трахо. И ще продължа да го правя, докато разбера дали Колфин е този, който му дърпа конците.

– Мислиш ли, че може да е някой друг?

– Досега не сме успели да открием пряка връзка между Трахо и Колфин. Ездачите на смъртта не са ондалинианци. До един са наемници, купени и щедро заплатени.

– Значи не е Колфин.

– Не съм казал такова нещо. Може би Колфин е просто твърде добър в прикриването на следите си. Ако е така, би могъл да завзема царство след царство и да убеждава Съвета на шестимата, че няма нищо общо.

Серафина кимна.

– Затова прекарвам много време с Лучия. Надявам се да видя или чуя нещо, което ще ни помогне да спрем Колфин. Разбираш ли? Можеш ли да ми простиш?