Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 4

Треперушките бяха най-тайните страхове на човек. Оладелго се хранеше с тях.

– Затова значи си станал тлъст като морж – отбеляза Серафина, все така плувайки на разстояние.

– Не можах да устоя. Това глупаво момиче направо ми се поднесе на тепсия! Представи си, чете някакви неща, наречени списания. В тях има картини на други момичета, но тези картини са омагьосани, за да изглеждат момичетата на тях идеални. Тя обаче не го осъзнава. Знае само, че те са идеални, а тя не е. Часове наред се тюхка пред огледалото си, а аз стоя от другата страна и ù шепна, че никога няма да е достатъчно слаба, достатъчно хубава или достатъчно добра. Когато съвсем се срине от страх и мъка, аз започвам угощението си!

Клетата, помисли си Сера, и се сети колко потисната се чувстваше, когато не успееше да оправдае нечии очаквания. Все още се измъчваше от мисълта за това.

– Разкош, нали, принцесо? Ах, тези гоги! Направо ги обожавам. Вършат половината работа вместо мен. Но стига за тях. Какво чувам за вас напоследък? – игриво попита Оладелго и размаха показалец срещу нея. – Капитан Трахо изорава цели реки, за да ви открие. Какво правите във Вадус? Накъде сте заплували?

– Към къщи – излъга Сера.

Оладелго присви очи. Облиза устни.

– Нали не бързате прекалено?

Беше се озовал зад Сера, преди тя изобщо да забележи, че е помръднал. Дъхът ù спря, когато усети как по гръбнака ù преминава ледена тръпка.

– Все още сте силна – отбеляза той недоволно.

– Махни си ръцете от мен! – извика Сера и се опита да отплува.

Той обаче бързо я настигна.

– Защо викахте моите среброрибки? Къде отивате наистина? – заразпитва той.

– Казах ти вече – вкъщи – отвърна тя.

Сера знаеше, че трябва да скрие страховете си от него. Иначе той щеше да ги използва, за да я задържи тук вечно, също като витрините. Ала беше закъсняла – внезапно усети остра болка в гърба.

– А! Ето къде бил! – прошепна Оладелго, а студеният му дъх погали шията ù. – Малка принцесо, мислите си, че сте много умна и смела, но не сте. Аз го знам. Майка ви също го знаеше. Отново и отново я разочаровахте. Предавахте я. Накрая я оставихте да умре.

– Не! – извика Серафина.

Оладелго грубо ровеше с бързите си пръсти на грубо из гръбнака ù в търсене на най-скритите ù страхове.

– О, почакайте, имало още! Ама какви сте ги вършили вие?

Той замълча за секунда, после продължи:

– О, огледала, каква задача само ви е възложила Вража. И вие наистина си мислите, че ще се справите? Вие? Какво ще прави вещицата, когато се провалите? Предполагам, че ще намери някой друг за работата. Някой по-добър от вас. Също както направи Махди.

Отровните му думи я уцелиха в сърцето като жило на скат. Махди, престолонаследникът на Матали, мъжът, когото бе обичала, я беше предал и се беше влюбил в друга русалка. Раната от предателството още я болеше. Тя сведе поглед, парализирана от болка. Забрави защо беше дошла тук. Забрави закъде беше тръгнала. Волята ù се оттичаше от съзнанието ù като вода. Върху мозъка ù се спускаше задушаваща сивота.