Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 3

Вража бе казала на русалките, че трябва да унищожат Абадон, преди този, който го е събудил, да успее да го освободи. За целта трябваше да открият древните талисмани на Шестимата царували. С тях русалките щели да успеят да отворят портите на Карцерон и да се изправят срещу чудовището.

Сера знаеше, че има най-голям шанс да открие нещо за талисманите в Острокона на Серулия, сред древните раковини, записали пътешествието, известно като „Пътят на Мероу“. Смяташе, че Мероу, първата владетелка на морския народ, е скрила талисманите по време на това пътуване из всички световни води и че раковините ще ù разкрият точно къде е станало това.

Макар да ù беше ясно, че е изключително опасно, и макар да се страхуваше да види опустошената Серулия, просто се налагаше да си отиде вкъщи.

Но не веднага.

Първо трябваше да отиде на едно друго място.

Не, Сера! – каза един глас наблизо.

Тя се завъртя и се огледа, за да види русалката, която бе проговорила, но там нямаше никого.

Не отивай, mina. Твърде е опасно.

– Ава? – прошепна Сера. – Ти ли си? Къде си?

В главата ти.

– Това конвока ли е? – Беше си спомнила трудното заклинание за призоваване, на което ги бяха научили йелите.

Да... опитвам... не мога да задържа... помни... Астрид...

– Ава, връзката се губи! Не те чувам! – каза Сера.

Няколко секунди не се чуваше нищо и после гласът на Ава се появи отново. Спомни си какво каза Астрид: Опафагите изяждат жертвите си живи... докато сърцата им все още бият и изпомпват кръвта.

– Знам, но трябва да отида – настоя Сера.

Острокон... по-сигурно... моля... Ава отново се губеше.

– Не мога, Ава. Още не. Преди да започнем да търсим къде са талисманите, трябва да разберем какво представляват.

Сера зачака Ава да ù отвърне, но отговор не последва.

– Хайде, рибке! – повика Сера отново, по-нетърпеливо. Времето течеше и тя трябваше да побърза. – Хайде, рибке! Имам лакомство за теб!

– Колко възхитително! Обожавам лакомства! – каза един нов глас. Прозвуча точно зад гърба ù.

Серафина замръзна. Дрол Оладелго. Все пак я беше открил. Тя бавно се обърна.

– Принцесо! Така се радвам да ви видя отново! – възкликна владетелят на Огледалния свят. Той огледа лицето ù и установи бледността му. После се взря в тялото ù и забеляза дълбоките драскотини по опашката, спомен от Абадон. Мазната му усмивка се разшири.

– Трябва да призная, че не изглеждате особено добре.

– Ти обаче изглеждаш добре. Добре нахранен, по-точно – каза Серафина и започна да се отдалечава от него.

Лицето му беше кръгло като пълна луна. Носеше отровнозелена роба, чиито гънки не можеха да скрият дебелината му.

– О, благодаря ти, скъпа! – рече той. – Всъщност наистина преди малко хапнах особено добре. Благодарение на един млад човек. Едно момиче на твоя възраст – той се оригна силно и прикри уста с ръка. – Мили Боже. Моля да ме извиниш. Малко прекалих. По нея имаше толкова много вкусни треперушки, че не можах да устоя.