Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 2

Човекът без очи беше чакал дълго. Знаеше, че сега не е моментът да губи търпение. Отдръпна се навътре в огледалото и се сля с течното сребро. В кухините, където някога бяха стояли очите му, мракът засвети, ярък и жив. Това бе мрак, който наблюдаваше и чакаше. Мрак, готов за скок. Мрак, древен като боговете.

Тя щеше да го види в последните секунди от живота си. Той щеше да обърне лицето ù към своето и да я накара да се вгледа в бездънните черни дълбини. Така тя щеше да разбере, че е загубила.

И че мракът е победил.

Едно

– Ела, рибке! Хайде, среброрибке!

Трепереща, останала без дъх, Серафина не смееше да вика прекалено силно. Течното сребро се къдреше около нея, докато плуваше из Залата на въздишките във Вадус, огледалното царство. По стените на залата висяха хиляди огледала. Светлината от трепкащите полилеи танцуваше по тях. Единствените обитатели на залата бяха няколко витрини, които се взираха с празен поглед в отраженията си.

Серафина се бе надявала приятелките ù да са наблизо, но ги нямаше. „Явно бяха излезли в друга част на Вадус“, помисли си тя. Поне не я бяха последвали ездачи на смъртта. Баба Вража се бе погрижила за това, като счупи огледалото, в което беше влязла Сера, за да избяга от войниците и техния капитан Маркус Трахо.

– Ела, среброрибке! – повика я тя отново. Почти шепнеше.

Налагаше се да пази тишина. Да не прави вълни. Не искаше владетелят на това място да разбере, че е тук. Той бе точно толкова опасен, колкото и Трахо.

Спомни си бръмбарите. Вража ù беше дала шепа бръмбари, с които да привлече среброрибата. Сега Сера ги извади от джоба си, затвори ги в шепи и ги разклати.

– Хайде, рибке, ела, рибке! – повика тя. Колкото по-бързо намереше риба, толкова по-бързо щеше да стигне у дома.

У дома.

Серафина беше избягала от Миромара преди две седмици, когато Серулия, столицата, бе нападната от нашественици. Те се бяха опитали да убият майка ù. Бяха успели да убият баща ù. Изпълняваха заповедите на адмирал Колфин, владетеля на Ондалина, арктическото морско царство. Командир им беше жестокият капитан Трахо.

Сера беше срещнала дъщерята на Колфин, Астрид, в пещерите на йелите и тя ù се бе заклела, че баща ù не е заповядвал нападение над Миромара. Сера обаче не ù вярваше.

Астрид, както самата Серафина и още четири русалки – Нийла, Бека, Линг и Ава, беше призована от йелите, могъщи речни вещици. От водачката на йелите, Вража, момичетата бяха научили, че всяка от тях е пряка наследница на Шестимата царували – най-силните магове в света, които някога управлявали изгубената империя Атлантида.

Освен това бяха научили, че Орфео, най-силният сред тях, създал и пуснал на свобода едно огромно зло – чудовището Абадон. Създанието успяло да разруши Атлантида, преди останалите петима магове да го победят. Когато все пак го хванали, го затворили в Карцерон. После една от маговете, Сикоракс, пренесла целия затвор в Южното море и там го потопила под ледовете. Но сега чудовището се бе събудило. Някой го беше събудил. Серафина бе убедена, че това е Колфин. Мислеше, че адмиралът иска да използва чудовището, за да завладее всички морски царства.