Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 32

– Si! Много по-добре! – одобри Филомена. – Само горното направи по-голямо.

Серафина отново запя. Бюстието се разшири и почти падна от тялото ù.

Филомена заклати глава нетърпеливо.

– No, cara, no. La tua sfaldamento![4]

Тя подпря щедрия си бюст с ръце и го притисна.

– Capito?[5] – запита.

– Да си направя гърдите по-големи ли? Те вече ми стигат до брадичката с това бюстие!

– Si! Maggiore![6] По-големи! – потвърди Филомена.

Серафина стегна бюстието и погледна надолу.

– Сякаш имам два хълма вместо гърди. С пропаст между тях – отбеляза тя. Огледа се във водата. – Нищо не виждам, освен гърдите си!

– Buono![7] И soldati[8] това ще виждат! – заяви Филомена. – Няма да ти гледат лицето.

Тя се изправи.

– Сега, няма плуваш така, само с лакти – подхвана тя, имитирайки резките махове на Серафина. – Лагуниерите плуват ей така.

Тя вирна глава, усмихна се подканващо и изпъчи гърди.

– Когато в Рим, държиш се като римлянин. Когато в Лагуната, държиш се като лагуниера. Мятай хълбоци! Пърхай с перки!

– Ще се опитам – каза Серафина колебливо, чудейки се как точно ще успее да размята хълбоци така, както ù показваше Филомена.

– Благодаря ти – каза тя и прибра в джоба си мокретите, които дукът бе оставил за нея. – За всичко.

Филомена махна с ръка.

– Вземи това – рече тя и подаде на Серафина кутиите с грим. – Не ми благодариш сега. Благодариш, когато преминеш Лагуна.

– Ако я премина – уточни Серафина.

После се гмурна в басейна и изчезна под водата.

 

Дванайсет

– Хей, русалке, ела насам! – извика ездачът на смъртта към Серафина. Носеше се заедно с още няколко войници, току над дъното пред един бар на Коренте Ларго, главното течение на Лагуната. Зяпаха я похотливо.

Макар сърцето на Сера да биеше забързано, по лицето ù нямаше и следа от страх. Тя плесна с опашка към тях и продължи да плува с изпъчени гърди, с високо вирната глава, с дълги черни коси, които се къдреха зад нея като лентовидни червеи в прилив.

О, богове, ами ако са ме разпознали? – помисли си тя.

Войниците на Трахо бяха навсякъде. Серафина знаеше, че трябва да напусне Лагуната възможно най-бързо. Отправи благодарност към Нерия за това, че е нощ. Тъмнината, гримът и дрехите ù я караха да изглежда съвсем различна от наивната малка принцеса, чието лице я гледаше от обявите с „Търси се“, закачени навсякъде. Войниците пиеха, а това също беше в нейна полза. Сера видя бутилки посидония – сладко вино, направено от ферментирали водорасли, и брак – пенливо пиво, което се вареше от кисели водни ябълки.

Докато плуваше надолу по течението, я последваха още подвиквания и подсвирквания. Тя ги пренебрегна високомерно. Магазините още бяха отворени. През витрините им виждаше как продавачите опаковат покупки. Кафенетата и ресторантите бяха пълни. Имената им, изписани със стотици миниатюрни биолуминесцентни животинки, грееха ярко. Над входовете към нощните клубове се полюшваха жилачите – едри медузи с веещи се под тях пипала, които жилеха всеки, който пробваше да влезе, без да плати вход.