Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 31
Дженифър Донъли
Серафина остави раковината. Чичо ù Валерио, брат на майка ù и главнокомандващ на Миромара, беше жив. Заля я вълна от щастие и надежда. Ако той успееше да сключи съюз с коболдите, щеше да събере армия и да си върне Серулия. Морските гоблини бяха страховити бойци. Ако изобщо някой бе способен да победи нашествениците, това бяха те.
Щастието на Серафина рязко помръкна, когато в съзнанието ù изплува видението на Ава, което благодарение на заклинанието конвока всички бяха видели в пещерите на йелите. В него гоблините бяха нейни врагове, не съюзници. Тя се бе видяла да разполага войски на бойното поле. На другия край на полето бе събрана армия от гоблини. Един от тях бе пропълзял зад Серафина и бе замахнал с брадвата си към нея.
Тя си каза, че сигурно има някакво просто обяснение за това. Имаше четири гоблински племена: фойеркумпелите, хьолерблезерите, меертойфелите и екелшмуците. Може би едно от тези племена се бе съюзило с Трахо и именно с него се готвеше да се бие във видението.
– Сега отиваш на сигурно, да? – попита Филомена.
– Отивам в Серулия – отговори Серафина. Въпреки съветите на дука, тя знаеше, че трябва да го направи.
– Как стигнеш дотам? Лагуната пълна с войници. Никога не успееш така – заяви Филомена и посочи дрехите на Серафина. – Ако плуваш през Лагуна, трябва изглеждаш като лагуниера.
Серафина изпя илюзио. Косата ù стана розова.
– Не – рече Филомена. – Сега изглеждаш като анемона.
Серафина направи друго заклинание. Розовото се превърна в зелено.
– Сега изглеждаш като жаба. Направи коса като преди. Но дълга.
Серафина изпя поредното заклинание. Филомена се усмихна. Тя развърза червения копринен шал, който носеше около шията си, сложи го на главата на Серафина и го завърза отзад, като остави краищата да се веят във водата. После се отби в кухнята и се върна с чанта и няколко кутии с гримове.
– Гогски грим? Водата ще го отмие – каза Серафина.
– Този водоустойчив. Какво друго да ползват венецианските дами? – подсмихна се Филомена.
Тя очерта дебело очите на Серафина с мек молив, после ù направи бенка. След това ù сложи тъмночервено червило. Накрая свали златните си обици халки и ги сложи на ушите на русалката.
Отдръпна се да огледа резултатите от работата си и се намръщи.
– Дрехите не добре. Не може ли да изпее и на тях песен?
Серафина огледа черната си туника. Превърна я в дълга черна рокля. После в туника на цветя. В червена вечерна рокля.
Филомена клатеше глава след всяка трансформация.
– Не, направи я
– Добре – съгласи се Серафина скептично. Изпя ново заклинание и в следващия момент горната половина на туниката ù се превърна в бюстие, а долната – в къса, ефирна пола.
