Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 34

– Хайде. Аз и хората ми искаме да послушаме песента ти.

Сера бързо трябваше да открие изход от положението, но от страх почти не беше в състояние да мисли. Трябваше да се измъкне. Не биваше да пее. Войниците щяха да разберат, че не е сирена в мига, в който си отвореше устата.

Гласът ù беше силен и красив, и се справяше добре с магията, но гласовете на сирените имаха своя собствена, особена магия. И гласовете им, и песните, които пееха, бяха красиви до болка, толкова мощни, че слушателите забравяха всичко – за разочарованията си, за разбитите си сърца, за изгубената си любов и за провалените мечти. Някои се омайваха до такава степен, че забравяха и собствените си имена.

Какво щяха да направят, когато откриеха коя е всъщност? Щяха да я оковат и да я заведат при Трахо.

Сержантът я задърпа по един полуосветен тунел. Тук и там по стените бяха закачени съскащи магмени лампи. Мога да грабна някоя и да го ударя по главата, мислеше си тя. – Ами ако не уцеля? Или ако успея да го ударя, но не загуби съзнание? Ще се развика и ще дойдат и други ездачи на смъртта. Страхът ù бушуваше с такава сила, че заплашваше да погълне и последните остатъци здрав разум.

После чу нечий друг глас в главата си.

Мисли, Серафина, мисли. Държавното управление е като игра на шах. Опасността идва от много посоки – от пешката, но и от царицата. Трябва да играеш с мисъл за цялата дъска, не само за една фигура.

Това бяха думи на майка ù. Изабела ù беше дала този съвет сутринта преди докимито ù.

Играй с мисъл за цялата дъска, Сера, повтори си тях наум. – Мисли.

Двамата със сержанта приближаваха двойка врати в края на коридора. Иззад тях се чуваха разговори на висок глас и смях. Тя се опита да намали скоростта, с която плуваха, за да спечели малко време, но сержантът отново я дръпна за ръката. При дърпането, торбата, която носеше на рамо, се удари в тялото ù. Вътре нещо тракна.

Подаръците от Вража! Вещицата им бе раздала, на нея и на другите четири русалки, по няколко магически предмета, преди да избягат от пещерите на йелите: камъчета невидимки, мастилени бомби и шишенца с отвара.

Сера знаеше, че камъчетата невидимки няма да ù помогнат сега. Войниците щяха да я видят как изчезва. Просто щяха да блокират всички изходи, докато магията изчезне. Съмняваше се и в ползата от мастилена бомба. Войници, които яздят дракони и боравят с магмени бомби, едва ли биха се впечатлили от мастилен взрив.

Така ù оставаше само шишенцето с отвара. Това е Мойсеева отвара. Прави се от Мойсеев морски език от Червено море. Акулите я мразят. Може би и срещу ездачите на смъртта ще подейства. Това бе казала Вража.

Защо я мразят акулите? Какво им прави? – почуди се Сера. Тогава нямаше време да попита. Щеше да се наложи да я изсипе във водата в клуба и да се надява, че ще стигне до всеки от ездачите вътре. Но и тя щеше да стои в същата вода. Как щеше да се опази от ефекта на отварата?

Сержантът бутна вратите и те се отвориха. Серафина вече нямаше никакво време за мислене. Бръкна в торбата, извади шишенцето и го скри в шепа.