Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 33

Изглежда, тук нямаше отвличания и Серафина скоро разбра защо: Лагуната се бе превърнала в казарма за войската на Трахо и местните бяха нужни, за да се грижат за войниците. Гледката на нашествениците, които се чувстваха като у дома си в миромарски води, я изпълни с кипяща ярост.

Запази самообладание. Още малко остава, напомни си тя.

Подмина още едно кафене. Още два бара. Забеляза луксозно изглеждащ магазин за вино в дъното на течението, под обширна колония жълти корали. На около десетина метра след него, течението се разклоняваше на две. На нея ù трябваше лявото разклонение, което водеше на юг. Щом се махнеше от пълното с народ Коренте Ларго, можеше да си позволи да плува по-бързо.

Бавно и внимателно, каза си тя. – Мах по мах. Не се отпускай накрая. Почти стигна.

Докато минаваше покрай последния нощен клуб на течението, един войник, който се мотаеше заедно с приятелите си отвън, посегна и я хвана за китката. Серафина се стресна и се опита да се дръпне, но не можа.

– Не бързай толкова, bella – рече войникът. – Тази вечер ми се слуша песен на сирена.

Сирена? – помисли си Серафина с ужас. Очевидно беше прекалила с грима и с гърдите. Сирените пееха за пари и тази буца с мутра на морж бе решила, че и тя е сирена. Какво ще правя сега? Реши да не му се противи повече. Нямаше избор. Не можеше да си позволи да предизвика скандал и да привлече внимание.

– Какво си хванахте, сержант? – викна един от приятелите на буцата.

Серафина започна да се паникьосва. Ако я дръпнеше насред групичката войници, с нея бе свършено. Щеше да заблуди един пиян глупак, но останалите можеше да са по-трезвени. Ала вместо да я заведе при приятелите си, сержантът я поведе към меката светлина на една улична лампа. На стълба висеше една от обявите с нейното лице.

О, не, помисли си Серафина. – Това е още по-зле.

– Как се казваш, cara? – попита той. Дъхът му смърдеше. Куртката му беше разкопчана и огромното му шкембе преливаше над панталоните.

– Лизабета – отвърна бързо Серафина и се опита да го отдалечи от лампата.

– Свенливка си, а? Я да те огледам – рече той и я дръпна обратно към лампата. Очите му зашариха по лицето и тялото ù.

– О, да. Ще свършиш работа. Ако гласът ти е наполовина толкова хубав, колкото лицето, ще свършиш чудесна работа – заяви накрая.

Серафина се молеше той да не погледне към обявата, но боговете не я чуха. Погледът му се отмести от лицето ù и се обърна към обявата. После пак се върна на нея.

– Приличаш малко на принцесата престъпница – каза той и повдигна брадичката ù с пръст.

– Сигурно защото винаги предлагам на публиката си кралско представление – измърка Серафина.

– Колко?

Серафина нямаше представа колко струват представленията на сирените.

– Десет троки – каза тя наслуки.

– Това е безобразно много!

О, слава на боговете, помисли си тя. – Няма толкова пари.

– Може би някой друг път – успокои го тя в опит да се измъкне.

– Ето – каза сержантът и ù подхвърли десет златни монети. – И дано си струва всяко каури.

Без да пуска ръката ù, той я поведе към нощния клуб.