Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 30

Филомена поклати глава.

– Не, дете. Те знаели, че вие избягали, но пак го убили. Искали информация. Мислели, че дукът я знае.

Талисманите, помисли си Серафина.

– Моля те, Филомена, много е важно – започна тя възможно най-внимателно. – Онези мъже, които бяха тук, ти чу ли какво казаха?

Филомена притисна длани до челото си, сякаш искаше със сила да изкара спомена от главата си.

– Единият... онзи с тъмните очила...

– Рафе Тепрез – подсказа Серафина.

– Да. Той крещял на дука. Едно и също, пак и пак. Бил го... такъв възрастен човек... толкова мил... – тя отново заплака.

Серафина взе ръката ù в своята.

– И какво каза?

– Казал: Къде е? Къде е Камък на Нерия? А дукът му казал, че не знае. Но Тепрез, той не повярвал.

Серафина тихо изруга. Сега вече бе сигурна, че Трахо знае какво представляват талисманите. Казал е на Тепрез и онзи е тръгнал да ги търси. Но как е разбрал? Даже йелите не знаеха. Дали е ходил в Атлантида и е разпитвал лейди Талия? Не, не беше възможно. Талия беше казала, че е сама, откакто островът бил разрушен.

– Тепрез каза ли нещо друго? – попита Серафина.

– Не, но взел нещо – картина. На Мария-Тереза.

Серафина си припомни портрета на красивата испанска инфанта с тъжни очи, пищни одежди и великолепни скъпоценности. Тя се бе удавила преди стотици години, когато корабът ù бил нападнат от пирати.

– Имаш ли представа защо? – зададе друг въпрос Сера.

Филомена поклати глава.

Серафина имаше още един, последен въпрос. Събра цялата си смелост, за да го зададе.

– Знаеш ли какво е станало с Хищниците? Един от тях, Син, беше ранен тежко.

– Не. Имало голям бой. Някои Хищници били ранени. Някои били убити. Във водата има тела. Не мога да ги погледна. Съжалявам.

Гласът ù се пречупи и Серафина разбра, че не бива да я притиска повече.

– Благодаря ти за всичко, което ми каза, Филомена – каза тя. – Сега какво ще правиш? Тук ли ще останеш?

– Si, si. Синът на дука, той скоро идва от Рома. Сега той дук. Той ме помолил да остана – тя стисна ръката на Серафина. – Но вие тръгва сега, принцеса. Тук не безопасно за вас.

Серафина я прегърна и отвори уста да се сбогува, когато Филомена се сепна.

– О, принцеса, аз забравила! Дукът оставил нещо за вас.

Тя забързано излезе от библиотеката и се върна с малка дървена кутия.

– Той ми дал това. Нощта, когато вие и принцеса Нийла дошли. След като си легнали. „Ако нещо се случи с мен, ти даде това на принцесата“, така ми казал. Аз го скрила в кухнята, под доматите.

Серафина отвори кутията. В нея имаше двайсет златни троки и малка раковина. Тя я вдигна към ухото си. Когато чу гласа на дука, сърцето ù се сви.

Скъпа моя принцесо,

Тази нощ получих новини. Чичо ви е жив, видели са го в Гибралтарския пролив. Източникът ми казва, че наистина се е насочил към Северно море, за да търси съюз с коболдите. Трябва да храним надежда в очакване какво ще ни донесат следващите дни.

Ако с мен се случи нещо, ако бъда взет в плен или убит, не се връщайте у дома. Отидете в Матали. Хищниците ще ви придружат с принцеса Нийла до императорския дворец. Маталийците са предани съюзници на Миромара и ще ви осигурят убежище. Ако не последвате съвета ми – а аз се боя, че именно така ще постъпите, знайте, че Серулия е много опасно място. Не рискувайте да ви видят. Във фабрата има тайно скривалище, на Базалтова улица, номер 16. Паролата е „морска звезда“.