Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 28

Абадон беше, сигурна съм. Но как така го чух? – замисли се тя с тревога. – Не съм правила око, за да го наблюдавам, и за разлика от Ава, нямам вътрешно зрение. Може би са прави. Може би наистина полудявам.

Сума отново хвана Нийла за ръката и я поведе напред.

– Пусни ме! Държиш се с мен така, сякаш съм бебе!

– Защото ти самата се държиш като бебе. Хайде, не се дърпай. Това буйно поведение е поредното доказателство за умопомрачението ти – важно заяви Сума.

– Умопомрачение?! – възкликна Нийла. – Не съм умопомрачена!

– Ха. Ето ти го и доказателството. Лудите хора никога не подозират, че са луди – каза Сума.

– Притеснена съм и съм уплашена, Сума. Защото в моретата се случват разни неща. Лоши неща. А родителите ми не ги е грижа за това.

Сума изцъка с език.

– Всички тези притеснения са увредили лицето и мозъка ти. Но, разбира се, лицето ти е по-важно. Трябва да престанеш да се тревожиш, дете. Император Аран няма да допусне да ни се случи нищо лошо. Ще говори със съветниците си и те ще се оправят. Така се правят нещата. Винаги така са се правели.

Нийла разбра, че доникъде няма да стигне, ако продължи да спори с амата си, и замълча.

След няколко минути стигнаха стаята ù.

– Така – подхвана Сума. – Поръчах да донесат чаша моржово мляко, преди да дойда да те взема. Ще се почувстваш много по-добре след чаша топло мляко, ще видиш. Уда, спри!

Уда беше толкова разстроена от отчаянието на Нийла, че се беше раздула до болезнени размери. Пред погледа на Нийла и Сума, рибката започна да се върти в кръг и да се издига към тавана.

– Остави я. Ще слезе, когато се успокои – каза Нийла. Беше свикнала със сцените, които разиграваше Уда.

Сума се засуети из стаята, дръпна завесите, после седна да реши косата на Нийла и я реса, докато заблестя. След това се появи прислужник с чаша моржово мляко и блюдо със сладкиши.

– Сега си почини, принцесо – заръча Сума. – След малко ще дойде мъдрият Кираат и ще те излекува.

Нийла се усмихна насила. Изтегна се на един мек, покрит с анемони шезлонг. Сума я зави с одеяло от морска коприна, после отплува и тихо затвори вратата след себе си.

Веднага щом чу вратата да се затваря, Нийла стана и хвърли одеялото. Заплува към дрешника си и свали пощальонската чанта от рафта, на който беше оставена. Камъчетата невидимки, които ù даде Вража, все още бяха вътре. Нийла сложи малко мокрети в чантата, заедно с черните ù дрехи на авантюристка и още няколко от собствения ù гардероб.

Ядът ù съвсем не беше намалял. Напротив, беше нараснал. Да пие моржово мляко? Да яде сладкиши? Да си почива? Друг път! Щеше да се измъкне от двореца и да тръгне към Серулия.

Извади едно камъче невидимка от чантата и се приготви да освободи заклинанието от него и така да излезе от двореца. Дали в коридора пред стаята ù имаше стражи? Ако имаше, щяха да видят вратата да се отваря и затваря. Трябваше да провери.

Нийла хвана топката и я завъртя, но вратата не се отвори.

Сума я беше заключила.

Единайсет

Подводният вход към двореца на дука бе обвит в мрак. Магмените лампи от двете страни на портата бяха угаснали. Каменните лица бяха безмълвни.