Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 26

– Добре, Сума – съгласи се тя. – Ще се изтъркам с пясък и ще се преоблека. Но няма да си почивам. Всъщност искам да видя баща си в момента, в който приключи срещата на Военния съвет.

Тя заплува към стаята си. Гледаше право напред, затова не видя как амата погледна през рамо към императрицата и двете размениха мрачни погледи.

Девет

– Една кутагула, прия? – попита Аран и поднесе на Нийла блюдо с многослойни сладкиши.

– Не, благодаря ти, пита-джи – отвърна тя.

Аран хвърли разтревожен поглед на жена си. Остави блюдото на масата и взе друго.

– А помпасума?

– Не, не съм гладна. Та, както казвах...

Нийла пиеше чай с родителите си. Беше се преоблякла и беше върнала естествения цвят на косата си. Майка ù се бе възстановила от припадъка си. Баща ù бе приключил със срещата. Бяха повикали Нийла и се бяха събрали в трапезарията на частните покои на императора.

Най-сетне Нийла получи възможността да разкаже на родителите си за всичко, което ù се бе случило. Когато завърши разказа си, тя отпи от сладкия като сироп чай и постави чашката върху фината порцеланова чинийка. Домашният ù любимец – риба балон на име Уда, плуваше в кръг около стола ù от радост, че се е върнала. Нийла почеса рибката по главата. И тя се радваше, че си е вкъщи. След седмици плуване по теченията, за да избегне плен, в двореца се чувстваше на сигурно място. Тук нямаше кой да ù навреди. Родителите ù знаеха как да ù осигурят безопасност. Щяха да знаят и как да осигурят безопасност на приятелките ù. Сега Нийла зачака баща ù да каже кой е най-добрият начин да се намерят талисманите и да се унищожи Абадон.

Ала Аран не каза нищо подобно. Вместо това се облегна в стола си мълчаливо. Очите му изглеждаха огромни на изтормозеното му лице. После погледна жена си, която избухна в сълзи.

– Мата-джи, не плачи! Всичко е наред! – започна да я успокоява Нийла. – Тук съм вече. Добре съм. Всичко е наред.

– Не, не е – изхлипа Сананда. – Знаех си, че нещо не е наред от момента, в който те видях в онези ужасни дрехи. Споделих с баща ти, веднага след като се върна от срещата. Ти не си на себе си. Сума ми каза, че си настояла да запазиш отвратителните дрехи, че не си ù позволила да ги изхвърли. И отказваш помпасуми. Никога не си отказвала пумпасума!

Нийла стисна зъби. Взе си една сладка и я сложи на чинийката си.

– Моля те да ми простиш – каза тя, решена да угоди на майка си. – Малко съм разсеяна заради всичко, което се случи. Всъщност не е така. Не съм разсеяна. Ужасена съм. Ето ме тук, пия чай, докато Абадон става все по-силен. Трябва да се свържа със Серафина и да разбера дали е стигнала в Серулия.

– Нищо подобно няма да правиш! – сопна се Сананда. Тя повика с жест един страж и го прати да доведе Сума.

– Но... – започна Нийла.

– Не си добре, детето ми. Трябва да си починеш – каза Аран с болка. – Ужасяващите изпитания, през които си минала, са разбъркали мозъка ти.

Нийла погледна баща си невярващо.

– Какво говориш, пита-джи? Нищо му няма на мозъка ми.