Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 24
Дженифър Донъли
– Отведи я, Келефу – каза тя и махна с обсипаната си с бижута ръка.
– Мата-джи[2]! Това съм аз, дъщеря ти! – изплака Нийла.
Сананда изсумтя и я изгледа презрително.
– Моята дъщеря никога не би... – тя внезапно замлъкна.
– Слава на Нерия – прошепна след малко. Заплува към Нийла и я взе в прегръдките си. Аран заплува след нея и здраво притисна дъщеря си и жена си.
Когато се пуснаха, Сананда сложи ръце на бузите на Нийла.
– Мислех, че никога няма да те видим отново. Аз... мислех... мислех, че си...
– Недей, мата-джи. Да не говорим за това – каза Аран, пресипнал от вълнение. – Сега е тук.
Сананда кимна. Тя отново целуна Нийла и я пусна.
– Язид тук ли е? – попита Нийла с надежда.
– Не – отвърна баща ù тъжно. – Нищо не знаем за него. И за Махди.
Нийла кимна, преглъщайки разочарованието си.
– Надявах се, че все някак са избягали.
– Не бива да губим надежда – каза Аран твърдо. – Знаеш ли какво стана със Серафина? И с Дезидерио?
– Сера е жива. За Дез не знам.
– А ти къде беше досега? Полудяхме от тревога! – каза Сананда.
Нийла внезапно усети, че всички погледи са вперени в нея и всички уши са наострени, затова понижи глас.
– Ситуацията е много...
Чаят в Матали включваше лека следобедна закуска, която се поднасяше на императорското семейство в частната им трапезария, далече от двора. Нийла знаеше, че там ще може да говори, без да се притеснява, че някой я подслушва. Опитът ù я бе научил да бъде предпазлива. Навсякъде можеше да има шпиони.
– Келефу, ще пием чай сега – заповяда Аран.
– Сега ли, Ваша милост? Това би било много необичайно. Сега е едва три часът и двайсет и една минути, а чаят се сервира точно в четири часа и петнайсет минути – каза Келефу.
–
Келефу се поклони, нещастен.
– Както пожелаете.
Преди обаче да изпълни заповедта на Аран, един разтревожен, пребледнял министър се приближи до него и му прошепна нещо. Келефу го изслуша, кимна мрачно и каза:
– Свикана е спешна среща на военния съвет, Ваша милост. Изисква се присъствието ви.
– Ще дойда – каза Аран и се обърна към Нийла. – Боя се, че чаят ще трябва да почака.
– Пита-джи, да не сме... – Нийла не можа да се накара да завърши въпроса.
– Във война ли? – довърши Аран. – Мнозинството в съвета иска да нападнем Ондалина. Съветниците ни са убедени, че Колфин е в дъното на заговора за убийството на Билаал и Ахади. Смятат, че държи Махди и Язид в плен. Опасявам се, че въпросът не е
Той поклати глава.
– Изабела е най-вероятно мъртва, Колфин стои зад заговора, така че ако изобщо се съберем, това ще е Съвет на четирите води. Сега трябва да се видя със съветниците си.
Той целуна Нийла.
– Скоро ще поговорим, дете мое.
Нийла се загледа след него, докато той отплуваше. Движеше се спокойно и царствено, но раменете му бяха превити. Той бе втори син и не бе подготвян за император. Нийла виждаше колко му тежат загубата на брат му и новите му отговорности.