Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 24

– Отведи я, Келефу – каза тя и махна с обсипаната си с бижута ръка.

– Мата-джи[2]! Това съм аз, дъщеря ти! – изплака Нийла.

Сананда изсумтя и я изгледа презрително.

– Моята дъщеря никога не би... – тя внезапно замлъкна.

– Слава на Нерия – прошепна след малко. Заплува към Нийла и я взе в прегръдките си. Аран заплува след нея и здраво притисна дъщеря си и жена си.

Когато се пуснаха, Сананда сложи ръце на бузите на Нийла.

– Мислех, че никога няма да те видим отново. Аз... мислех... мислех, че си...

– Недей, мата-джи. Да не говорим за това – каза Аран, пресипнал от вълнение. – Сега е тук.

Сананда кимна. Тя отново целуна Нийла и я пусна.

– Язид тук ли е? – попита Нийла с надежда.

– Не – отвърна баща ù тъжно. – Нищо не знаем за него. И за Махди.

Нийла кимна, преглъщайки разочарованието си.

– Надявах се, че все някак са избягали.

– Не бива да губим надежда – каза Аран твърдо. – Знаеш ли какво стана със Серафина? И с Дезидерио?

– Сера е жива. За Дез не знам.

– А ти къде беше досега? Полудяхме от тревога! – каза Сананда.

Нийла внезапно усети, че всички погледи са вперени в нея и всички уши са наострени, затова понижи глас.

– Ситуацията е много... сложна. И много спешна. Ще ви разкажа, докато пием чай.

Чаят в Матали включваше лека следобедна закуска, която се поднасяше на императорското семейство в частната им трапезария, далече от двора. Нийла знаеше, че там ще може да говори, без да се притеснява, че някой я подслушва. Опитът ù я бе научил да бъде предпазлива. Навсякъде можеше да има шпиони.

– Келефу, ще пием чай сега – заповяда Аран.

– Сега ли, Ваша милост? Това би било много необичайно. Сега е едва три часът и двайсет и една минути, а чаят се сервира точно в четири часа и петнайсет минути – каза Келефу.

– Сега, Келефу.

Келефу се поклони, нещастен.

– Както пожелаете.

Преди обаче да изпълни заповедта на Аран, един разтревожен, пребледнял министър се приближи до него и му прошепна нещо. Келефу го изслуша, кимна мрачно и каза:

– Свикана е спешна среща на военния съвет, Ваша милост. Изисква се присъствието ви.

– Ще дойда – каза Аран и се обърна към Нийла. – Боя се, че чаят ще трябва да почака.

– Пита-джи, да не сме... – Нийла не можа да се накара да завърши въпроса.

– Във война ли? – довърши Аран. – Мнозинството в съвета иска да нападнем Ондалина. Съветниците ни са убедени, че Колфин е в дъното на заговора за убийството на Билаал и Ахади. Смятат, че държи Махди и Язид в плен. Опасявам се, че въпросът не е дали да обявим война, а кога да го направим. Пратих послания на владетелите на всички морски царства с молба да се съберем на Съвет на шестте води.

Той поклати глава.

– Изабела е най-вероятно мъртва, Колфин стои зад заговора, така че ако изобщо се съберем, това ще е Съвет на четирите води. Сега трябва да се видя със съветниците си.

Той целуна Нийла.

– Скоро ще поговорим, дете мое.

Нийла се загледа след него, докато той отплуваше. Движеше се спокойно и царствено, но раменете му бяха превити. Той бе втори син и не бе подготвян за император. Нийла виждаше колко му тежат загубата на брат му и новите му отговорности.