Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 25

А скоро и аз ще добавя към тази тежест, помисли си тя.

– Келефу, доведи Сума. Кажи ù да се погрижи за принцесата. Да занесат в стаята ù храна и напитки, да приготвят пясък за изтъркване и чисти дрехи – нареди Сананда.

– Да, Ваша милост – каза Келефу.

– Но мата-джи, трябва да ти разкажа всичко. Веднага. Не мога да чакам. Може ли да отидем в личните ти покои?

Сананда се взря в лицето на Нийла и се намръщи.

– Какво? Какво има? – попита Нийла нетърпеливо.

– Под очите ти има сенки! Лицето ти е изпито – заговори Сананда. – И, извини ме, но съм ти майка и трябва да го кажа – в средата на челото ти има бръчка, а преди я нямаше.

Разстроената Сананда щракна с пръсти и веднага ù поднесоха блюдо с чилауонди. Тя веднага си взе една сладка. Ококори се, когато Нийла не последва примера ù.

– Мила моя, какво ти е? Болна ли си?

– Добре съм. Просто не съм гладна – обясни Нийла.

Докато беше при йелите, Нийла бе загубила страстта си към сладкишите. Трябваше да учи трудни заклинания като конвоката и покрай тях беше забравила всички бингбанги, зизита и подобните им.

Сума, амата на Нийла, се появи в залата. Старата бавачка ù хвърли един поглед и пребледня.

– Велика Нерия, дете, какво е станало с косата ти!

Нийла изпухтя от нетърпение. Беше оцеляла след жестокото нападение над Серулия и бе успяла да избяга от Трахо и от Тепрез. Беше плувала в опасни морета, за да стигне до йелите, и беше получила задачата да унищожи Абадон. А сега трябваше да слуша как майка ù откача заради една бръчка и как бавачката ù драматизира заради прическата ù.

С треперещи ръце Сума извади шепа зизита от джоба си. Предложи едно на Нийла.

– Не, благодаря ти, Сума – каза Нийла, леко раздразнена.

Не успя да види как майка ù се вкопчва в перлената си огърлица от ужас, но Сума я видя.

– Дете мое, трябва веднага да свалим тези мръсни парцали от теб – каза амата успокояващо. – Видно е, че си преминала през тежки изпитания. Ще наредя да донесат храна и освежителни напитки, а после можеш да си починеш.

– Не искам да се преобличам и не искам да си почивам! Трябва да говоря с майка си! – настоя Нийла.

– С императрицата! – преряза водата нов глас.

Нийла се извърна и видя как две придворни дама се стрелнаха към майка ù и я хванаха точно преди да падне в несвяст. Трета придворна дама забърза към нея с морско ветрило в ръка и започна да ù вее.

– Мата-джи! – възкликна Нийла и заплува към нея.

Сананда ù махна да не се притеснява.

– Няма нищо, мила моя. Добре съм – каза тя с немощен глас. – Просто трябва да поседна.

– Елате, принцесо. Оставете императрицата да си поеме дъх – каза Сума и прегърна Нийла през раменете. – Доста ù се събра. Знаете колко е чувствителна. Мръсната коса и лошите прически дълбоко я покъртват.

– Но, Сума...

– Тихо сега. Хайде да отидем и да ви оправим външния вид. Когато ви облечем в чисто сари и ви сложим малко бижута, тя ще се почувства много по-добре.

Нийла си пое дълбоко дъх и си заповяда да прояви търпение с майка си и амата. Вече не бе същата русалка, която беше напуснала Матали преди няколко седмици. Не бяха виновни, че още не можеха да го осъзнаят.