Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 23

Нийла доближи лице до неговото.

– Когато баща ми разбере, че съм била тук и ти не си ме пуснал вътре, ще те пратят да пазиш килера за метли!

Заместник-помощникът потупа нервно с пръст по брадичката си.

– Е, предполагам, че мога да ти дам да попълниш формуляр – реши той, обърна се и зарови из рафтовете, които покриваха стената зад него. – Сигурен съм, че имам от съответните бланки. Аха! Ето я. „Официална молба за потенциално разглеждане на евентуалната възможност за достъп до Императорското присъствие.“

Кипнала, Нийла попита:

– Ако го попълня, ще ме пуснеш ли?

– След шест месеца. Плюс-минус седмица.

В този момент вратите към Императорските покои се отвориха и оттам излязоха трима придворни. Нийла видя в това единствения си шанс и се промъкна покрай тях, а заместник-помощникът изпадна в нервна криза.

– Чакай – развика се той. – Не може без молба! Така се вършат нещата тук! Винаги е било така!

Императорските покои бяха невероятно пищни, за да предизвикват страхопочитание и у враговете, и у съюзниците на империята. Сводестите прозорци бяха покрити с фини коралови решетки. По белите мраморни стени стояха мозайки с портрети на членове на императорското семейство, направени от малахит, ахат и перли. Стотици магмени лампи в стъклени сфери с розов оттенък осветяваха залата. В ниши в стената стояха статуи на мурти, свещени морски духове. Огромният купол на тавана бе инкрустиран с шлифовани късчета планински кристал, които улавяха светлината и я запращаха към два златни трона върху висок подиум. На троновете седяха Аран, новият император, и Сананда, неговата императрица. Под тях, в залата, куп придворни плуваха насам-натам.

Нийла за миг спря да диша, когато зърна родителите си в царствените им одежди. Изглеждаха така, сякаш плуваха в тях, и бяха толкова далечни на високите си тронове. Знаеше, че си има правила за доближаване до императора и императрицата, които даже тя трябваше да спазва, но беше прекалено щастлива, че ги вижда. Забрави всичко за кралския протокол и бързо заплува към тях.

Беше забравила и дворцовите стражи, които стояха в плътен обръч около императора и съпругата му. Когато се приближи, те извадиха сабите си и я спряха.

– Кой е допуснал тази авантюристка да доближи Императорското присъствие? – прогърмя гласът на великия везир Келефу.

Нийла беше почти неузнаваема. Изрусената ù коса бе събрана на кок. Беше облечена с палто с рибарски куки вместо копчета.

– Келефу, не ме ли позна? – попита тя, разстроена.

Великият везир, с цялото величие на синята си куртка и златистия тюрбан, изобщо не ù обърна внимание.

– Не знаем как е влязла, господарю – призна един страж.

– Ще се наложи да се попълват формуляри – каза Келефу заплашително. – Много формуляри. Изведете я веднага.

– Не, чакай! Келефу, аз съм – Нийла!

Изумени от непристойното ù поведение, придворните занемяха.

Когато чу името на дъщеря си, Сананда обърна глава към шумотевицата с надежда в очите. Щом видя младата русалка, раздърпана и парцалива, надеждата помръкна и бе заменена от разочарование.