Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 21

Пред очите на Сера изплува образът на черноноктестия дракон, който събаряше стените на двореца с глава. Безжизненото тяло на баща ù, как пада на дъното. Отново видя стрелата, която прониза гърдите на майка ù. Войниците, спускащи се върху града. Знаеше, че тези образи ще останат в съзнанието ù завинаги заедно със скръбта, която ù причиняваха. Ала знаеше и че сега трябва да се изправи пред всичко, което бе изгубила, колкото и тежко да беше това. Вража се беше оказала права, когато ù каза, че трябва да се върне у дома.

Още някой се беше оказал прав, а Сера не го бе признала. Ако не го направеше сега, можеше и да не получи друга възможност.

– Ей, Линг.

– Ммм? – измуча Линг, която дъвчеше мида лепка.

– Преди да потеглим, трябва да ти кажа нещо... Съжалявам, че не се вслушах в това, което ми казваше. Когато плувахме към Дунарея. Когато каза, че трябва да приема факта, че майка ми може би не е жива.

– Забрави, Сера. Вече ми се извини.

– Не, не съм. Извиних се за това, че отидох да плувам с пасажа, а не за това, че не исках да те слушам. Ти се опита да ми кажеш какво трябва да направя. Каза, че всегласните са длъжни да говорят не просто думи, а истината. Ти никога не пренебрегна този дълг дори когато ти се ядосвах и се държах като глупачка. Просто искам да знаеш, че го намирам за много смело.

Линг сви рамене.

– Често ми се подиграваха в родното ми село. Наложи ми се да стана смела, докато растях. Налага се да си смел, за да се изправиш срещу враговете си.

– И срещу приятелите си – добави Сера унило.

Линг се засмя.

Двете русалки скоро се нахраниха и се застягаха за тръгване.

– Имаме да спасяваме цял свят – рече Линг и вдигна торбата си от пода на пещерата.

– Внимавай – каза Сера и я прегърна силно.

– И ти – отвърна Линг и също я прегърна.

Сера заплува навън, но преди да се отдалечи, хвърли последен поглед на Линг. Приятелката ù изглеждаше съвсем мъничка, съвсем сама.

– Да, имаме да спасяваме цял свят, Линг... но кой ще спаси нас? – запита се тя на глас.

После се обърна и пое по дългия път към дома.

Осем

– Ти НЕ СИ принцеса Нийла – изсумтя заместник-помощникът на третия заместник-министър на вътрешните работи, на пряко подчинение на главния секретар на Императорските покои. – Принцеса Нийла не би облякла такива дрехи и под смъртна заплаха. Ти си самозванка. Очевидно имаш психичен проблеми. Вероятно си опасна. Напусни двореца веднага или ще извикам стражата.

Нийла изпъшка. От десет минути спореше със заместник-помощника, който играеше ролята на пазител на Императорските покои. При това, след като вече беше спорила с оперативния помощник на пазителя на подвижната врата над крепостния ров, с главния помощник на управителя на Императорския вътрешен двор и с втория помощник на главния домакин на Императорския външен двор.

Беше стигнала в двореца едва преди час. След като се гмурна в огледалото от инкантариума на речните вещици, тя се изгуби във Вадус и дълго се лута, докато открие път навън. Накрая едно огледало я отведе в магазин за дрехи в Матали. За щастие магазинът беше пълен, затова никой не забеляза как тя се появи от нищото в една от пробните. Никога преди не се бе радвала толкова да си е вкъщи. Когато изплува от магазина, видя двореца и както винаги самата гледка – позлатените му кубета, извисяващите се колони от планински кристал и сводестите коридори, я оставиха бездиханна.