Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 16

Във Вадус нямаше много правила. Графинята, която живееше в огледалото на Сера, ù беше разказала, че някои витрини стоят в огледалата си, а други се разхождат из цялото царство. Някои разговарят с хората, други отказват. При все това имаше едно правило, на което всички се подчиняваха: когато някой счупеше огледалото на някоя витрина, душата ù се освобождаваше от плен.

– Не мога да го счупя, Линг! – простена Сера. – Талия ни трябва! Трябва да научим какви са останалите талисмани!

– Това няма да има никакво значение, ако сме мъртви! Давай, Сера! Счупи го!

Мъжът без очи беше съвсем близо. След няколко секунди щеше да премине от другата страна. Сера нямаше избор. Тя удари с опашка огледалото и го пръсна на парченца, които се посипаха по пода. Стотици празни очни кухини се взираха в нея от стотици огледални парчета. После изчезнаха.

– Търси друг изход! – викна Линг.

Водната стена започна да се огъва под натиска на опафагите. Линг отново изпя заклинанието, за да я укрепи. През това време Серафина плуваше из стаята и търсеше дупка в тавана или пукнатина в стената, през която да излязат. Не намери нищо такова.

В един момент обаче зърна тесен проход, полускрит зад купчина отпадъци.

– Насам! – извика тя.

Линг я последва, без да губи от поглед канибалите.

От другата страна имаше стая, много по-голяма от тази, която току-що бяха напуснали. И нейните стени бяха каменни, затова беше почти непокътната.

За жалост твърде късно откриха, че входът, през който бяха влезли, бе и единственият изход оттам.

Линг изпя нова apă piatră за прохода. Беше по-лесно да се издигне стена в по-малко пространство, но опафагите, които не спираха да се хвърлят върху водната стена, я изтощаваха.

– Няма да мога да я задържа още много – предупреди тя.

Серафина изпя коммовео, за да се опита да събори стените, но те бяха толкова здрави, че изобщо не се поддадоха на магията.

– Ще пусна водната стена. Те ще нахлуят тук. Когато влязат, ги хвани във водовъртеж – предложи Линг.

– Не мога! Ако направя достатъчно голям водовъртеж, за да ги хване всичките, той ще хване и нас!

– Започвам да се уморявам! Все нещо трябва да направим!

Серафина заплува из стаята, обезумяла от страх. Видя, че сега са в самата баня. Нямаше прозорци и единствената врата бе тази, през която бяха влезли. По-голямата част от пода, чак до задната стена на помещението, бе заета от вдаден в пода правоъгълник, който някога е бил басейн. Сера зърна някакви изображения на далечната стена – шест красиви делфински глави. Водата бе текла по тръби и се бе изливала през отворените им усти в басейна.

– Еха! – възкликна тя. – Линг, знаеш ли, че атлантидите са първите, които се научили да строят акведукти и да поставят тръби в стените? Почти бях забравила.

– Ти шегуваш ли се? Сега не е моментът за урок по история! – извика Линг.

Но се оказа, че точно това е моментът.