Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 15

– О, да, наистина бяха прекрасни! – каза Талия. – Този на Мероу се казваше Pétra tou Néria, Камъкът на Нерия. Веднъж Мероу спасила живота на най-малкия син на Нерия, Кир. Той бил в образа на тюленче и една акула го нападнала. Мероу била в плитчините в този момент и видяла какво се случва. Грабнала тюленчето от водата и го занесла при майка му. Нерия била толкова благодарна, че дарила Мероу с великолепен син диамант. Беше във формата на сълза. Видях го. Беше омагьосващ. Талисманът на Нави също беше магически, един лунен камък.

– Как точно изглеждаше? – попита Линг.

– Сребристосиньо, с големината на яйце на албатрос. Сияеше отвътре, като луната.

– Точно като лицето ви, лейди Талия – вметна Сера.

Не можеше да повярва какъв късмет бяха извадили. Талия знаеше какво представляват талисманите, всичките до един. Единственото, което оставаше да свърши Сера, бе да прослуша раковините от Пътя на Мероу, за да разбере къде са. С толкова много информация щяха да имат сериозна преднина пред Трахо.

– Какъв беше талисманът на Сикоракс? – продължи да пита Линг.

Но Талия не отговори. Тя вече не гледаше към русалките, а някъде зад тях, с очи, пълни с ужас.

– Бягайте! Махайте се оттук! Веднага! – изсъска тя.

Русалките се обърнаха. На вратата на помещението стояха шест същества. Бяха високи и човекоподобни, със силни крайници, изгърбени и дебеловрати. Телата им бяха покрити с люспи, подобни на тези на комодските варани. Изпод дебели вежди святкаха червени очи. В двата края на устите им се спускаха дебели бивни, за да захапват здраво жертвите си. Разтегнатите черни устни разкриваха два реда остри зъби.

– Време е за вечеря – каза Линг мрачно – и основното ястие сме ние.

Шест

– Огледалото, Линг – прошепна Серафина. – Трябва да влезем в огледалото на Талия.

Линг кимна, но не каза нищо. Не можеше. Пееше заклинание, на което ги бяха научили йелите – apă piatră. Един от опафагите се втурна към тях, удари се във водната стена, която Линг бе създала, и изрева. Останалите започнаха да бият по стената с огромните си ноктести ръце.

– Хайде! – извика Серафина.

Линг заплува обратно към огледалото, без да изпуска от поглед водната стена.

– Аз ще вляза първа – каза Серафина. – После ще те издърпам.

Тя се насочи към огледалото и се приготви да влезе в него. В този момент от другата му страна се показа кръгла гола глава.

– Моя скъпа девойко!

– Оладелго, моля те, трябва да ни пуснеш – каза Серафина.

– Всъщност не трябва, но това няма значение. Тук с мен има някой, който умира да те види – той допря показалец до брадичката си. – Или май беше, че иска да види как умираш.

Той отстъпи встрани и Серафина видя друга фигура в течното сребро. Кръвта ù замръзна във вените. Беше мъжът без очи. На лицето му бе изписано желание да убива, когато тръгна към нея.

Сера така се стресна, че едва успя да проговори:

– Линг... проблем – изхъхри тя.

Линг погледна през рамо.

– Счупи огледалото!

Сера знаеше, че ако направи това, мъжът няма да успее да излезе от огледалото, защото парчетата ще са твърде малки, за да се провре през тях. Но също така знаеше и че ако счупи огледалото, никога няма да видят Талия отново.